Сариса
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сариса (гръцки: Σάρισσα) е пика дълга от 4 до 7 метра и използвана в Древна Гърция и Древна Македония. Оръжието било интерпретирано от Филип II и било използвано като заместител на по-ранното дору, което било значително по-късо. Фалангата на Филип II е позната като Македонска фаланга.
Сарисата, тежаща над 5 kg, била много тежка за копие. Имала къс връх, във формата на листо, и бронзов шип в долната си част, която позволявала да се забие в земята и да спре атаките на противника. Бронзовият шип също помагал на войниците да балансират оръжието и да го управляват по-лесно. Голямата дължина била използвана срещу хоплити и други военни единици, носещи по-къси оръжия, защото те трябвало да минат между сарисите, за да атакуват фалангата. Извън гъстата и здрава формация на фалангата сарисата би била абсолютно безполезна като оръжие поради силното ограничение на дължината и теглото ѝ.
Сарисата била съставена от две части, които се свързвали с метален пръстен и се смята, че това позволявало копието да се разглоби на две части и по този начин да се пренася по-лесно по време на поход.
[редактиране] История
При атака, формацията на фалангата образувала зловеща "стена от пики", която възпирала врага. Тази стена не само, че била дълга, здрава и трудна за преодоляване, но тя се състояла от пет отделни стени. Пет редици мъже носели сариси и дори врага да премине през първата редица му оставали още четири. Задните редици носели своите копия под ъгъл и в готовност. Това имало и допълнителна полза, защото копията, носени под ъгъл, предлагали и частична защита от стрелите на врага. Македонската фаланга била всичко друго, но не и уязвима в предната си част освен, естествено, ако не е изправена срещу друга подобна фаланга. Единственият начин, по който тя може да бъде победена, е да се пробие формацията ѝ или да се атакува изненадващо отстрани.
Изобретяването на сарисата се смята за дело на Филип II, баща на Александър Велики. Филип обучил, допреди това деморализираните си войници, да използват тези големи пики с две ръце. Новата тактика била изключително успешна и в края на управлението на Филип, предишното слабо Македонско кралство, успява да завземе и контролира Гърция и Тракия.
Неговият син, Александър Велики, използва същата тактика и в Азия, завладявайки Египет, Персия и Северна Индия като не изгубил дори една битка. Фалангите, служещи си със сариса били изключително важни за успеха на Александър. В битката при Гавгамела войската на персийския крал била разбита от фалангата, която била подкрепяна и от кавалерията, и от пелтастите (военни части, въоръжени с дротик). Александър успял да намали голямата значимост на фалангата и на сарисата.
Сарисата обаче остава основата на всяка еленистическа и особено диадохическа армия. Битката при Рафия между селеусидите и Птоломей IV може да бъде един пример за тактиката на сариса, защото тогава само слонската атака успяла да пробие редиците на фалангата. В историята е имало и опити да се удължи сарисата до 7.5 метра, но изпитаната в битка предишна сариса си остава. След битка оставала неприятната работа при премахването на набучените на сарисата хора.
В следствие на липсата на опит и обучение и прекалено голямо разчитане на фалангата, което Александър Велики се оптва да намали, води до победата на римляните на македонците при битката при Пидна. Загубата на македонците била очаквана, защото, разчитайки изцяло на сарисата в своята фаланга, те оставяли възможност за атака отстрани, което било гибелно поради трудното управляване на сарисата. В следствие на това сарисата била заменена от гладиуса.
