Парашкев Хаджиев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Парашкев Хаджиев е най- големият български оперен композитор, а също и именит педагог - народен артист,професор (1947г). Роден в София. Син на оперния диригент Тодор Хаджиев, основател на Софийската опера и на оперната прима Дойчина Хаджиева. Завършил е Софийска музикална академия -специалност "композиция" при Панчо Владигеров). Специализирал във [[Виена], Прага ] и Берлин.
[редактиране] Творчество
Написал е 2 струнни квартета (1948,1953г), 2 сонати за цигулка и пиано (1940,1946г), концертино за цигулка и оркестър (1941г), концертино за флейта и оркестър (1945г), сюита за цигулка и пиано (1940г), симфонична "Младежка танцова сюита" (1952г), пиеси за пиано, хорови и солови песни.
ОПЕРИ: "Деляна" (1952г), "Айка" (1955г), "Мадам Сан Жен" (1958г); комичните опери- "Имало едно време" (1957г), "Луд Гидия"- либрето Иван Генов (1959г), оперите- "Албена" - либрето Петър Филчев(по драмата на Й.Йовков 1962г), "Юлска нощ" (по драмата на Ив.Генов "Септемврийска балада"), Пет милиона и нещо отгоре (по комедията на Йордан Йовков "Милионерът"), Майстори (по драмата на Р.Стоянов 1966г),"Лето 893"- либрето Панчо Панчев, "Мария Десислава"- либрето Камен Зидаров, "Звезда без име"( либрето Огнян Стамболиев) и др.Негови опери и балети са поставяни в Русия, Румъния, Полша, Чехия, Германия, Белгия и др страни и многократно на сцените на всички български музикални театри. . За музиката на Хаджиев е характерно ритмо-метрическото разнообразие, основано върху неравноделни народни размери, ясна и стегната форма,преобладаване на лирико-хумористична тематика. Хаджиев работи и в областта на масовата песен, на естрадната и танцовата музика. Разработил е много народни песни. Получава Димитровска награда през 1962 г.
Проф. Парашкев Хаджиев умира на 28 април 1992 г. в София.
