Орангутани
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Орангутани | ||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Pongo pygmaeus
|
||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||
Орангутаните (Pongo) са род човекоподобни маймуни, едни от близките родственици на човека. Името им произлиза от малайски език Orang Hutan, което означава "горски човек" (orang — "човек", hutan — "гора").
Орангутаните са единствения съвременен род в подсемейството Ponginae. В рода се включват два вида: Pongo abelii и Pongo pygmaeus. Към измрелите представители на рода се отнасят гигантопитека (Gigantopithecus) и сивапитека (Sivapithecus).
Тези видове се намират под заплаха за изчезване и са включени в международната червена книга!
Съдържание |
[редактиране] Строеж на тялото и външен вид
Орангутаните са едри животни. Ръстът на самците може да достига 1,5 м , теглото — 50—90 кг. Самките са значително по-малки: около 1 м височина при тегло 30—50 кг. Телосложението е масивно, със силно развита мускулатура. Задните крайници са къси, предните - напротив - много дълги. Имат рядка червено-кафява козина с дълги косми на рамената. Интересно е, че големите пръсти на краката могат да се обръщат и да се противопоставят на останалите.
Главата е едра, с широко лице, високо чело и изпъкнала муцуна.
[редактиране] Жизнен цикъл
Мъжките индивиди достигат полова зрялост на 14-15 години, а женските на 8-12 годишна възраст. Бремеността трае около 8,5 месеца. Обикновено е едноплодова, но понякога се раждат и близначета. Новородените тежат от 1,5 до 2 кг. Майката ги кърми до 3-4 годишна възраст. Малките живеят с нея до 6-8та година. Такова необичайно дълго детство се обяснява с начина на живот на орангутаните: след напускането на майката другите маймуни остават в семейството или в стадото, докато орангутаните живеят самостоятелно и трябва да са добре подготвени. Дължината на живота им е около 30 години, но в зоопарковете са регистрирани случаи на значително по-дълъг живот.
[редактиране] Поведение
Ареалът на орангутаните са дъждовните гори на островите Борнео и Суматра. Практически целия си живот прекарват на дърветата, по които се предвижват с помощта на много дългите си ръце. Орангутаните дотолкова са се адаптирали към живота по дърветата, че даже пият вода от листата при дъжд и роса. В редките случаи когато слизат на земята, се придвижват на четири крайника. За през нощта си строят гнездо за спане което обикновено всеки път е ново.
Орангутаните са самотници, само малките се държат при майките си и много рядко се срещат групи от две самки. Женските се отнасят спокойно към срещи с други орангутани. Мъжките остават на своя територия и не обичат "натрапници". При среща отначало правят демонстрация на сила: силно ръмжене, чупене на клони и т. н. Ако никой не отстъпи може да се стигне и до бой който обикновено завършва избягването на един от участниците. Като правило характерът на орангутаните е мирен.
[редактиране] Изчезващ вид
За съжаление орангутаните се намират под заплаха за изчезване от дивата природа. Основната причина за която се явява унищожаването на местата им за обитаване. Въпреки създаването на национални паркове изсичането на горите продължава нелегално. Друга сериозна заплаха се явява бракониерският лов на малки орангутанчета за нелегална търговия. Това обикновено води до убийството на майката, понеже тя не дава своето дете.
Статусът на суматранския орангутан е "критически". Статусът на борнейския - "в опасност".
