Никола Митрев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Никола Митрев български раволюционер Роден: 1865 Елшани, днес Република Македония Починал: след 1904 вероятно Варна, България

Никола Митрев или Никола Митрев Доневски, известен и като Елшанчето или Никола Езерски, е български революционер, войвода на ВМОРО.

[редактиране] Биография

По професия Никола Митрев е зидар и след 1885 година си изкарва прехраната, като работи извън Македония - в Княжество България (Варненско, Шумен, Провадия), Румъния (Галац и Браила) и в Русия (Бесарабия, включително Болград, и в Закавказието). От 1895 година е член на Македонското дружество във Варна.

През пролетта на 1902 година се връща от Русия и става четник при Коте Христов в Костурско, но през август на същата година се отделя от него и се включва в четите на ВМОРО - отначало като четник, а по-късно и като войвода. Никола Митрев участва в четите на Никола Русински и поп Христо Търпев (Страхил) от Велгощи, а след убийството на поп Христо, от февруари 1903 година става войвода на езерската чета на ВМОРО^[1]. Христо Силянов го поставя в редиците на онези "прости и неграмотни хора", които се прераждат духовно във ВМОРО и се отдават беззаветно на освободителното дело^[2].

По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на ІV, Езерски район, който е разположен на източния край на Охридското езеро и включва 17 села. Ръководените от него въстанически сили разрушават телеграфната линия между Охрид и Ресен, но не успяват да изпълнят предвидената в плана на въстанието обсада на турския гарнизон в кулата при село Свинища^[3]. На 31 август 1903 година Никола Митрев участва в последното голямо сражение в Охридско - в местността Гърмешница (Марково долче), където голям въстанически и бежански лагер e нападнат и разгромен от многократно превъзхождащи турски сили^[4].

След въстанието Никола Митрев намира убежище в България. През февруари 1904 година Любомир Милетич записва неговите спомени. Не е известна по-нататъшната му съдба. Според някои версии е починал във Варна около 1904 година.

[редактиране] Бележки

1. ↑ Борбата в Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, съобщава Любомир Милетич, Материали за историята на македонското освободително движение, кн. ІІІ, София 1926, с. 108-110
2. ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, с. 100
3. ↑ Узунов, Христо. Дневник, в: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, София 1984, с. 94-95.
4. ↑ Силянов, Христо. пос. съч, с. 398-400.