Браила

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия е за град Браила. За окръга вижте Браила (окръг).

Браила Brăila
Фонтани в Нощна Браила
Местоположение
Браила Браила на картата на Румъния
Данни
Окръг:	Браила
Население:	215 316 (2007)
Надм. височина:	3 м
Геогр. положение:	45° 16' 0" сев. ш. 27° 58' 59" изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:	02 39

Браила (на румънски: Brăila) е град и административен център в окръг Браила, Влашко, Източна Румъния. Градът е пристанище на левия бряг на река Дунав. Има населението от 216 929 жители. Намира се на около 20 км от гр. Галац.

[редактиране] История

Браила е старо селище, разположено на левия бряг на река Дунав. За първи път името му се среща в древно географско и пътно испанско описание "Libro del conocimiento" (1350), както и в няколко каталански карти (Angellino de Dalorto, 1325-1330 и Angelino Dulcert, 1339). Споменат е като “Brayla” през 1368 г. в транспортно и търговско разрешително на брашовски търговци. Превзет от османците през 1538-1540 г. Има статут на кааза от 1554 г. до края на руско-турската война (1828-1829), през който период носи името Ибраил. Бил е обсаден и опожарен от Щефан чел Маре, като репресивна мярка срещу Раду чел Фрумос — съюзник на османците. Своя разцвет градът изживява в началото на 20 век, когато е важно пристанище за внос и износ на стоки от Румъния. Пристанището му е било достъпно за малки и средни морски съдове.

[редактиране] Античен период

Намерени са следи от обитаването на района още в от неолита, бронзовата епоха. Според румънски историци, между 4 и 3 век пр.н.е. тук е разположено селище на гетите. Било е разположено на високата тераса над река Дунав, а гетите са поддържали връзки с гърците от порт Еуксин до Елада.

[редактиране] Средновековна Браила

В документа, с който владетелят Влайку Вода дава търговски привилегии на брашовските търговци на 20 януари 1368 г., посочва Браила като важно търговско селище на "Цара Ромъняска" ("Влашко"). През 1463 г., византийският историк Л. Халкокондил пише, че Браила е “градът на даките, в който търговията е по-развита околкото в останалите градове на страната”.

По време на турското владичество, градът е подлаган последователно на обсади от страна на: Валеранд де Ваврин (1445); Щефан чел Маре, който го изгаря през 1470 г.; Йоан Вода чел Кумплит (1547). През 1595 г. Михай Витязул освобождава Браила от турците. Михай Витязул изгражда в града църквата “Св. Николае”.

Периодът 1711–1812 г. е век на непрекъснати битки между руси, турци и австрийци, при които Браила често е превземана, разрушавана, изгаряна и строена наново. Тази тежка епоха за града свършва с подписването на мирния договор от Адрианопол (2 септември (стар стил) 1829 г.), с който Браила става част от Влашко.

[редактиране] Съвременна история

След 19 век градът процъфтява. Улиците са павирани, поставят се улични фенери, открива се военна болница, а през 1836 г. придобива официално статута на град "porto-franco". Изграден е паркът “Белведере”, основани са печатници, банки, казарма, театър, девическо училище, гимназия. Построени са нови докове, ж п линия и множество фабрики.

Градът е тясно свързан с историята на България и национално-освободителните ни борби. Тук е създадено българското Браилско книжовно дружество, което по време на Учредителното събрание за приемането на Търновската конституция е сред 5-те емигрантски организации, които имат по един представител в него.

[редактиране] Личности

Родени в Браила
- Васил Попович (1833-1897), български писател

Други личности, свързани с Браила
- Добри Войников (1833-1878), български писател и просветител, учител в града през 1864-1870
- Димитър Греков (1847-1901), български политик, адвокат в града през 1870-те
- Димитър Паничков (1810-1909), български издател, живее в града през втората половина на 19 век
- Васил Стоянов (1810-1909), български учен, живее в града през 1868-1873

[редактиране] Източници

Тази статия е редактирано, преведено и допълнено копие на статията [1] на сайта http://ro.wikipedia.org. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ.