Народен съд

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Народният съд е временна български съдебна институция, действала в периода 19 декември 1944 — април 1945 г. Той е създаден от установената с Деветосептемврийския преврат от 1944 г. власт на Отечествения фронт (ОФ) за съдене на управляващите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944, по време на участието на България във Втората световна война. Освен за съдене на виновници за въвличането на България във Втората световна война, съдът е използван от властта на Отечествения фронт за уреждане на политически сметки, вследствие на което са обвинени и осъдени значителен брой политици и интелектуалци, противници на властта на ОФ.

Съдържание 1 Учредяване и състави 2 Престъпления и наказания 3 Дейност 4 Критики 5 Отмяна на присъди 6 Вижте също 7 Външни препратки 8 Източници

[редактиране] Учредяване и състави

След завземането на властта от Отечествения фронт (ОФ) на 9 септември 1944 г. от Министерски съвет е издадена Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в „Държавен вестник“- 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно.

Приемането на Наредбата трябва да сложи край на своеволията, убийствата и терора из страната на взелите властта след 9 септември 1944 г. В този смисъл на 5 октомври 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев отправя апел да се сложи край на произволите и злоупотребите с властта.^[1]

По-голямата част от съдиите се избират от Отечествения фронт „от най-добрите граждани“,^[2] а останалите, включително председателите на съставите — от Министъра на правосъдието Минчо Нейчев, т. е. от политически орган или от изпълнителната власт. Обвинителите и главният обвинител се назначават от Министерския съвет. Изискване за образователен ценз, включително и юридически, няма.

За лично укривателство на търсени от Народния съд, Наредбата-закон предвиждала наказание от редовните съдилища в размер от пет до петнадесет години, като под ударите на тази разпоредба не попадат членове на семейството.^[2]

Народният съд се състои от върховни и областни състави. Върховните състави са следните:

• първи — за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници;
• втори — за съдене на депуатите от ХХV Обикновено народно събрание;
• трети — за съдене на обявените за „провинени“ български експерти по установяването на извършеното от СССР Катинско клане и по аферата Виница;
• чевърти — за съдене на „военните престъпници“.

От областните състави на този съд 9 са в София. Шестият разглежда дела срещу „профашистки“ журналисти, писатели и общественици, деветият — срещу „фашистките“ съдии и прокурори, други са срещу преследвачите на партизаните, срещу началници на Дирекцията на полицията, Държавна сигурност, гонителите на евреите, жандармерията, Разузнавателното отделение на Министерството на войната и т.н.

Върховните състави са 13-членни, а областните се състоят от 5 члена. Общият брой на областните състави е 68.^[3]

[редактиране] Престъпления и наказания

Според този извънреден наказателен нормативен акт, в редица случаи и с обратна сила), са обявени за престъпни:

• сключването на договори с воюващи държави, обявяване на война, нарушаване неутралитета на България спрямо СССР, непредпазване народа от увреждане чрез войната, изпращането на български войски в Югославия и Гърция, „за да преследват народоосвободителните войски на тези страни“.^[2]
• противозаконно облагодетелстване чрез властта; извършването на тежки престъпления на политическа основа.
• „служба на Германия или на съюзниците й“.^[2]
• поставянето в опасност на български войски от техните ръководители.
• предаване на „полицията, жандармерията и войската такива сведения, които са се отнасяли до безопасността или важни интереси на партизаните или другите борци за народните свободи“; „явно пристрастие и грубо престараване“ от страна на магистрати.^[2]
• изразяването на подкрепа чрез „действия, писания, слово или по друг начин“ за горните деяния или за гоненията на евреите.^[2]

Посочени са като наказания:

• смърт, временен(без посочен конкретен срок) или доживотен строг тъмничен затвор,
• допълнително глоба до пет милиона лева, лишаване от права, конфискация на имущество

[редактиране] Дейност

Подсъдни на съда са и лица, неприсъстващи и убити без съд преди заседанието, а по отношение на конфискацията — и наследниците, и другите притежатели на имота.

Липсват конкретни съдопроизводствени правила^{[източник?]}. Макар че на съставите е указано да действат по съвест, те са ограничени от краен срок 31 март 1945 година (според някои източници продължават и след това). Присъдите не подлежат на обжалване. Присъствените смъртни присъди са изпълнявани веднага.

На 3 юли 1945 г. Главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотнни тъмнични, 8 20-годишни, 946 15-годишни, 687 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.^[4] За брой на процесите се сочи 135, а за общ брой на присъдите — 9 155.^[3] По „Дело № 6“ са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително вече убити, като Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Петър Амзел и други. По други данни обвиняеми пред Народния съд са 11 122 души, смъртни присъди получават 2730, оправдани са 1516.^[5]

Между осъдените на смърт са тримата регенти, 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (професор Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.

Присъдите на първите два състава са обявени на 1 февруари 1945 г. на 150-хиляден внушителен митинг.^[6]

Присъдите на съда

присъди	брой осъдени
смъртни	2618
доживотни тъмнични	1226
20-годишни	8
15-годишни	946
10-годишни	687
по-кратки присъди	3741

[редактиране] Критики

От някои изследователи се оспорва конституционността на Наредбата-закон и учредяването на самия съд. Също така, те посочват съдът като нарушение на прокламираните от ОФ искания за „възстановяване на всички политически и граждански права и свободи“.

Според някои Народният съд правораздава в нарушение на Наказателния кодекс, защото НК не допуска прилагане на закони с обратна сила и наказание за действия, които не са били престъпление по време на извършването им^[7]. От друга страна, съденето на военопрестъпниците от страните от Оста във всички останали държави се извършва със задна дата. Предишното съдене на виновници за въвличане на България във войни — Държавния съд от 1922, също действа със задна дата. Заедно с доказаните военнопрестъпници и привърженици на Страните от Оста са съдени с обратна сила и интелектуалци, лекари и други. Това, както и съденето на депутати, дават основания да се твърди, че съдът е незаконен.

Основните критики са свързани с това, че процесите са скалъпени, а Народният съд е нелегитимен. Твърди се също, че той узаконява вече извършени политически убийства, но е само малка част от извършеното от режима спрямо неговите противници и близките им. Извършеното от народния съд се вписва от неговите критици в мащабната чистка след 9 сертември 1944 г., която на глава от населението взима повече жертви от всяка друга страна в Източна Европа.^[8]

През 2000 г. 38-то Народно събрание, доминирано от ОДС, посочва Народния съд като аргумент за приемането на Закон за престъпността на комунистическия режим в България.^{[източник?]}

[редактиране] Отмяна на присъди

През 1996 г. Върховният съд на Република България отменя част от присъдите на Народния съд с мотив липса на доказателства. Други обаче остават в сила.^{[източник?]}

[редактиране] Вижте също

• Нюрнбергски процеси

[редактиране] Външни препратки

• Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея
• [1] Политическият геноцид през 1944- 1945 г.
• [2] Осъдените правителства на България

[редактиране] Източници