Модулация (техника)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Звуков сигнал (горе) може да се пренесе чрез амплитудно (AM) или честотно (FM) модулиране на високочестотен сигнал

Модулацията представлява пренасяне на спектъра на сигнала, носител на информация във високочестотната област. Това се постига чрез изменение на параметрите на високочестотен сигнал, наречен носещ, под въздействието на сигнала, носител на информация, наречен модулиращ. Трябва да се отбележи, че понятието "високочестотна област" е относително и само изразява зависимостта:

f₀ > F_М,

където f₀ е честотата на носещия сигнал;

F_м e честотата на модулиращия сигнал.

[редактиране] Видове модулация

Видовете модулация са следните:

Амплитудна (АМ, AM) — при нея се променя амплитудата на носещия сигнал;
Честотна (ЧМ, FM) — променя се честотата на носещия сигнал;
Фазова — променя се положението на синусоидите на носещия сигнал. Много близка до честотната модулация;
Импулсна - при нея носещият сигнал се излъчва под формата на поредица от импулси и се променят параметрите на тази поредица (амплитуда, честота, фаза, широчина). Различаваме:

а) Амплитудно-импулсна модулация (АИМ)

б) Честотно-импулсна модулация (ЧИМ)

в) Фазово-импулсна модулация (ФИМ)

г) Широчинно-импулсна модулация (ШИМ)

д) Делта модулация

Импулсната модулация се използва основно в системите за телеметрия и управление. Морзовото излъчване НЕ Е импулсна модулация. Делта модулацията се различава съществено от останалите видове импулсна модулация. Тя се използва основно за компресиране на информацията - намаляване на обема ѝ.

Все повече в съвременната техника се използва модулацията на цифрови сигнали, която се нарича манипулация. Както при аналоговата модулация, така и при нея параметърът, чието изменение е носител на информацията, може да бъде амплитудата, честотата или фазата.