Михаил Когълничану
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Михаил Когълничану (на румънски език Mihail Kogălniceanu, е бележит румънски академик, историк, политик и публицист.
Роден е на 6 септември 1817 г. в гр. Яш, Румъния.
Става министър-председател на Румъния през 1863 г., когато владетел на страната е Александру Йоан Куза. Когълничану е горещ привърженик на аграрната реформа. На 25 декември 1863 г. прекарва закон за секуларизация (отнемане на манастирските имоти). По-късно разработва проектозакон за аграрната реформа, против който се изправят румънските едри земевладелци и заради който проектозакон е бламиран от правителството. Подава оставка през 1865 г.
Периодът, в който Когълничану е министър-председател на страната е време на засилено развитие на българското четническо движение. След преминаването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от Румъния в България, правителството му е обвинено от Високата порта и великите сили, че нарушава неутралитета си и подпомага българските въстаници. В тази връзка Когълничану произнася реч в румънския парламент, с цел да успокои чуждите дипломати, че Румъния е лоялна към Турция и че ще продължи да спазва заявения неутралитет.
М. Когълничану е председател е на Румънската академия на науките в периода 1887 - 1890 г.
Името му носят международното летище в гр. Констанца, Румъния (от 50-те години на 20 век), както и румънска военна база.
[редактиране] Външни препратки
| Николае Крецулеску | >>> | министър-председател на Румъния (24 октомври 1863 – 6 февруари 1865) | >>> | Николае Крецулеску |
