Марчино
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марчино е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.
| Марчино | |
|---|---|
|
|
|
| Данни * | |
| Население: | 116 [1] |
| Надм. височина: | 218 m |
| Пощ. код: | 7869 |
| Тел. код: | 060377 |
| МПС код: | Т (Т) |
| Администрация | |
| Област: | Търговище |
| Община: - кмет |
Попово д-р Людмил Веселинов (ФАГО, ГСНБ) |
| промяна на тази таблица | |
Съдържание |
[редактиране] География
Селото се намира на около 19 км югоизточно от град Попово, на 200 – 300 м надморска височина, оставайки настрани от главния път. Разположено е в котловина по протежението на река Черни Лом в полупланински район. Землището му граничи с тези на селата: Глогинка, Кошничари, Долна Кабда и Априлово. Асфалтирани шосета го свързват с град Попово и селата Долна Кабда, Конак и Априлово. До селата Глогинка и Кошничари има черни пътища.
Образувано е от следните три махали: Долната махала, Шопската махала и Черкезката махала.
[редактиране] Кратка историческа справка
Според предание в старо време селото се наричало Белица и било разположено в сегашния долен край на Марчино. Когато турците завладели България и дошли и селото, неговите жители го напуснали и се преселили в град Бяла, като му дали името на старото си село.
По-късно вече турското село било наричано Кючук Белица и Кючук Енидже, след време станало само Кючук (“малък”), тъй като било много малко и се състояло само от няколко къщи. За пръв път селото се появява в османо-турски данъчен документ от 1541 год. под името Кючюк Тургуд.
Преди Освобождението селото имало около 60 къщи турско население. Имало заселени и черкези. По време на Освободителната война през 1877 год. жителите му избягали към съседните райони, които не били заплашени от военни действия и след това се завърнали отново в селото си, но започнали да се изселват окончателно към Турция.
На тяхно място още през 1879 год. започнало заселването на селото с българско население, първоначално от Тракия – от селата Изворово, Харманлийско, Хлябово, Тополовградско и Левка, Свиленградско. Малко по-късно в селото се заселило шопско население от селата Кутугерци и Мазарачево, Кюстендилско и македонци от село Иваново, Петричко. През 1890 год. в селото идват и първите балканджии от селата Милковци и Христовци, Еленско.
Около 1900 год. от 574 жители на селото, вече 436 били християни. Като цяло от всички преселници в селото започнали да преобладават тези, дошли от населените места на историко-географската област Тракия.
През 1890 год. новите жители на селото си отворили училище, но църква не успели да си построят поради липса на достатъчно средства и затова ползвали тази в близкото село Априлово.
През 1934 год. селото било преименувано на Марчино, поради това, че разположението му в котловина било причина слънцето да се скрива по-рано и по-рано да се смрачава (по местния говор “марчина”).
Старите родове – преселници в селото били: от тракийците – Арабаджовци, Аршинци, Герджици, Йорговите, Кюмюрджийци, Маджарци и Пиперци, от шопите – Дочовите, Дядо Стефановите, Ивановци, Карадимитровци, Пляковите и Якимовите, и от балканджиите – един голям род, носещ същото име – Балканджиите. По-късно тези родове се раздробяват на по-малки нови родове и получават други имена.
Днес в селото живее българско и турско население с основен поминък земеделие и животновъдство.
[редактиране] Религии
[редактиране] Обществени институции
- Кметство;
- Народно читалище „Светлина“;
- Църква;
[редактиране] Културни и природни забележителности
- В землището на селото се откриват следите на антични селища и надгробни могили;
- Все още в селото има запазени старинни къщи с интересна архитектура;
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Личности
[редактиране] Литература
- Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
- Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
- Сборници „Попово в миналото“ (1-4).
