Марк Аней Лукан
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Марк Аней Лукан (на латински: Marcus Annaeus Lucanus), известен и само с последното си име Лукан е римски поет. Най-значителния епически поет след Виргилий.
[редактиране] Биография
Родом е от Испания, племенник на философа Сенека. Получава образование в Рим, при философа Корнут. Временно се ползва от благоразположението на Нерон, което преминава е ненавист, когато императора забелязва неговия значителен поетически талант. По-късно е осъден на смърт, като участник в заговора на Пизон. Лукан прерязва вените си.
[редактиране] Творчество
Неговите поеми: "Hectoris Lytra", "Orpheus" (известна още в Средните векове), "Iliacon", "Catacausmon", "Catalogus Heroidum", "Saturnalia", трагедията "Medea" и други многочислени произведения са загубени безследно. От неговото творчество са оцелели неголеми епиграми, незавършената поема "Фарсалия" («Bellum civile sive Pharsalia») в 10 книги.
