Маргарет Тачър
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
|
||||||||
Маргарет Хилда Тачър, Баронеса Тачър е британски политик и първата жена, изпълнявала функциите на министър-председател в Обединеното кралство — позиция, която тя заема от 4 май 1979 до 28 ноември 1990 г. Тя е член на Консервативната партия. Още преди да дойде на власт, тя е наричана Желязната лейди в съветската пропаганда — прозвище, останало до днес. Носител е на титлата "Орден на жартиера".
Съдържание |
[редактиране] Ранен живот и образование
Маргарет Хилда Робъртс е родена 13 октомври 1925 г. в гр. Грантъм, в Графство Линкълншир в източна Англия. Нейният баща Алфред Робъртс работи като продавач, методистки светски проповедник и участва в местната политика, служи като член на градския съвет (докато официално е описан като независим Либерал, на практика той подкрепя местните Консерватори). Когато Либералната партия поема контрол над Грантъмския Съвет през 1945, Алфред Робъртс не е преизбран за член на съвета - решение, което засяга Тачър дълбоко.
Тя се справя добре в училище. Първо учи в хуманитарно девическо училище, а от 1944 в колежа Самървил в Оксфорд, където следва химия [1]. Тя става председател на Консервативната асоциация на Оксфордския университет през 1946 - третата жена, която застава на този пост. Получава диплома втора степен и работи като изследващ химик. Помага за развитието на метод за запазване на сладолед и е част от екипа който развива първия замразен сладолед.
[редактиране] Политическа кариера между 1950 – 1970 година
По време на изборите през 1950, тя е най-младата жена кандидат сред консерваторите, но спечелва сигурно място при либералите в Дратфорд. Тя отново го печели на изборите през 1951. Нейната дейност в Консервативната партия в Кент я довежда до контакт с Денис Тачър, те се влюбват и се женят през 1951. Денис Тачър е богат бизнесмен и финансира жена си да следва право. Тя се квалифицира като съдебен адвокат през 1953, през същата година се раждат нейните деца - близнаци Карол и Марк. При връщането си на работа тя се специализира в данъчните закони.
Тачър започва да търси сигурно място сред консерваторите и съвсем малко не и достига, за да стане кандидат в Орпингтън през 1945 г. Следват още няколко отхвърляния, докато я изберат във Финчлей през април 1958. Тя лесно печели през 1959 г. и заема мястото си в Камарата на общините. Необичайно, нейната първа реч е в подкрепа на Private Member's Bill, който е успешен и кара местните съвети да провеждат срещи пред хората.
Преждевременно (през септември 1961) получава място на предната скамейка като парламентарен секретар в Министерството на пенсиите и националното осигуряване, като се задържа на поста до загубата на консерваторите на изборите през 1964 г. Когато сър Алек Дъглас-Хоум се оттегля, Тачър гласува за Едуард Хийт в изборите за лидер на консервативната партия и е наградена с работа като говорител за жилищното строителство и земята.
Тачър е една от малкото консерватори, членове на Парламента, които подкрепят законопроекта за оневиняване мъжкия хомосексуализъм, тя гласува в полза на принципа на законопроекта на Дейвид Стийл да легализира абортите. Обаче среща опозиция за отменянето на смъртното наказание. Отличава се като говорител на конференцията през 1966 г. със силна атака срещу данъчната политика на Лейбъристкото правителство, определя я като стъпки не само срещу социализма, но и към комунизма. Тачър печели място в кабинета в сянка като говорител за горивата през 1967 г., след това се издига до Транспорт и накрая Образование преди изборите през 1970 г.
[редактиране] В Кабинета на Хийт
Когато консерваторите печелят изборите през 1970 г., Тачър става Секретар на Министерството на образованието и науката. В първите месеци в кабинета е принудена да въведе намаление на бюджета за образованието, тя решава, че премахването на безплатното мляко в училищата би било по-безболезнено от другите мерки. Въпреки всичко, това провокира вълна от обществен протест, който и спечелва прозвището "Maggie Thatcher, milk snatcher".
Нейното време се отличава с много предложения за повече местна образователна власт, за отхвърляне на хуманитарните училища и приемане на многопрофилирано средно образование, което тя одобрява, дори тогава на това се гледа като политика на левите. Тачър също защитава бюджета на Свободния Университет от опитите да бъде намален.
След загубата на консерваторите през февруари 1974 г., тя отново е назначена - за Екологичен секретар в сянка. По време на тази работа тя предприема политика на отхвърляне на класовата система, която заплаща за работата на местните правителства, което от своя страна се оказва популярна политика в консервативната партия.
Тя се съгласява със сър Кейт Джоузеф, че правителството на Хийт е изгубило контрола си върху валутната политика. След като Хийт губи вторите избори същата година, Джоузеф и други десни решават да го предизвикат за лидерското му място, но и Тачър решава да направи същото. Неочаквано тя повежда на първия балотаж и спечелва мястото на втория със 130 гласа срещу 119 за Хийт и така става лидер на опозицията, през Февруари 1975. Тя назначава наследника на Хийт за неин заместник.
[редактиране] Лидер на опозицията
На 19 януари 1976 тя изнася реч в Кенсингтън, в която прави язвителна атака срещу Съветския Съюз. Най - дискутираната част от речта ѝ гласи:
"Руснаците имат за цел световното господство и бързо усвояват начините да се превърнат в най-силната империалистическа нация, която света някога е виждал. Хората в Съветското Политбюро не се тревожат за упадъка и потока на общественото мнение. Те слагат оръжията преди маслото, докато ние слагаме почти всичко преди оръжията."
В отговор, вестникът на Съветското Министерство на Отбраната “Червена Звезда” ѝ дава прозвището “Желязната Лейди “, което скоро е пуснато по целия свят чрез Радио Москва. Тя приема името с наслада и то скоро се свързва с нейния образ - на непоколебим и постоянен характер.
Получава и много други прозвища като: "The Great She-Elephant", "Attila the Hen", и "The Grocer's Daughter". Последното се дължи на професията на баща ѝ, но създадено по време когато тя е считана за съюзник на Едуард Хийт; той е бил наречен "The Grocer" от вестник Private Eye.
Отначало тя назначава много от поддръжниците на Хийт в кабинета в сянка и заедно с администраторите си търси кабинет, който да отразява широкия обхват на Консервативната партия. Тачър трябва да действа предпазливо при превръщането на Консервативната партия в нейните валутни разбирания. Тя променя подкрепата на Хийт за самоуправление на Шотландия. Интервюто за “Света в действие” на телевизия Гранада през 1978 г., в което тя говори за емигрантите заливащи Великобритания, предизвиква определени спорове, тъй като емигрантството е важен партиен въпрос по това време.
Повечето анкети за мнение показват, че гласоподавателите предпочитат Джеймс Калаган за Премиер - министър, дори когато Консервативната партия е водеща, но Лейбъристкото правителство изпитва трудности с Трейд Юнионите през зимата на 1978-1979, наречена “Зимата на негодуванието”, поставя консерваторите напред в изборите през 1979 г. и Тачър става първата жена Премиер – министър.
[редактиране] Премиер-министър
[редактиране] 1979–1983
Тя съставя правителство на 4 май 1979 с мандат, с който да преобърне спада в икономиката на Великобритания и да намали разхода на държавата. Тачър е разгневена от един съвременен поглед в чиновничеството, чиято работа е да се справи с упадъка на Великобритания от дните на империята, и иска държавата да се издигне над международните афери. Тя е сродна душа с Роналд Рейгън (избран през 1980 в Съединените Щати) и с Брайън Малрони (който е избран по същото време в Канада). За известно време изглежда сякаш консерватизмът може да се окаже доминиращата политическа философия в главните английско-говорящи държави на това време.
През 1981 затворници на ИРА в затвора Лонг Кеш обявяват политическа гладна стачка. Боби Сандс, първият сред стачкуващите, е избран за член на парламента няколко седмици преди смъртта си. Първоначално Тачър отказва да подкрепи връщането на политическия статус (стачкуващите да бъдат затворени за нападки свързани с тероризма), много добре декларирайки “престъплението си е престъпление”. След като още девет мъже умират от глад, и в лицето на нарастващата ярост от двете страни на ирландското братство, в крайна сметка тя разрешава политически статут на затворниците на ИРА. Гневът,породен по време на тази криза,довежда косвено до успехите на Син Феин и е мощно морално подсилване за деморализираната ИРА.
Тачър започва с увеличаване лихвените проценти, за да потисне паричния резерв. Тя има предпочитания за косвени данъци върху данъците за приход, данък добавена стойност (ДДС) нараства рязко с 15%, в резултат на което инфлацията първоначално се увеличава. Този ход удря бизнеса, особено в производствения сектор, безработицата бързо преминава границата от 2 милиона. Нейната начална данъчна политика е основана върху икономическите запаси. Има суров спад в началото на 80-те години и икономическата политика на правителството е остро обвинявана.
Политически коментатори се връщат назад към политиката на правителството на Хийт, като смятат че г-жа Тачър ще последва примера му, но тя отрича този подход на конференцията на Консервативната партия през 1980 г., като казва: “Обръщайте се ако желаете, дамите не се обръщат”. Тя има предвид, че каквото е казала е потвърдено в бюджета за 1981 г., когато въпреки отвореното писмо от 364 икономисти, данъците са увеличени по средата на спада. Затова през Януари 1982 безработицата става 3 милиона, размера на инфлацията е смален до съвсем малко и лихвените проценти спадат. През 1983 г. икономиката е рестабилизирана по нов курс, и е много по-силна в икономически и предприемачески аспект от когато и да било. Този подход за понижаване на инфлацията става широко практикуван.
На 2 април 1982, аржентинските сили окупират Фолкландските острови, Британска територия искана от Аржентина. Тачър незабавно изпраща военноморски сили на Фолкландите, които побеждават Аржентинските, резултата е вълна от патриотичен ентусиазъм за нея самата. Голямата изборна победа на консервативната партия на изборите през юни 1983 годна е често приписвана на “Фолкландския ефект”. Нейното право да купува политиката за позволяване на местните от съвета за жилищата да купуват домовете си с отстъпка покачва нейната популярност сред работещата класа, въпреки че това означава, че липсата на къщи е, за да развие тези, които не могат да си направят.
[редактиране] 1983–1987
Тачър е решена да намали властта на Трейд Юнионите, но за разлика от правителството на Хийт, прибягва до нарастваща промяна от колкото до единично действие. Няколко юниона решават да започнат стачки, които частично или напълно целят да навредят на нейната политика. Най-значим от тях е предприет от Националния Юнион на Миньорите. Тачър е добре подготвена за това, насилието проявено от демонстрантите заедно с факта, че Националния Юнион на Миньорите не е провел тайно гласуване, с което да одобри стачката, са достатъчни да обърнат общественото мнение на нейна страна, макар да е главно в Южна Англия. Стачката на миньорите продължава цяла година (1984-1985) преди миньорите да бъдат принудени да се предадат и да се върнат на работа без споразумение. След тази стачка устойчивостта на трейдюнионите на реформи е силно намалена и затова е последвана от последователност от промени.
По средата на стачката, в ранната сутрин на 12 октомври 1984, Тачър за малко да бъде ранена от бомба, поставена от Временната Ирландска Републиканска Армия в Гранд Хотел в Брайтън, по време на конференцията на Консервативната партия. Пет души умират по време на атаката, включително и съпругата на парламентарния служител Джон Уейкъм. Видения член на кабинета Норман Тебит е ранен заедно с жена си, Маргарет (случайно съвпадение на имената), която остава парализирана. Тачър настоява Конференцията да започне на следващия ден и да изнесе речта си както е по план.
Политическата и икономическа философия на Тачър набляга на свободните пазари и предприемачеството. От момента, в който получава власт тя експериментира с разпродажба на малката национализирана индустрия, националната компания за транспорт, на народа, с изненадващо голям отзвук. След изборите през 1983 г., правителството става по-смело и разпродава повечето от големите удобства, които са принадлежали на народа от 40-те години. Голяма част от населението се възползва от преимуществата на акционерните предложения, въпреки че много от тях продават акциите си веднага за да реализират бърза печалба. Политиката на приватизация става синоним на Тачеризма и започва да се разпространява по целия свят.
По време на Студената война г-жа Тачър подкрепя политиката, за неизползване на военни сили, на Рейгън срещу Съветския Съюз. Тачър допуска Военните сили на САЩ да разположат ядрени ракети в Британски бази, което предизвиква масови протести от страна на Кампанията за Ядрено разоръжаване. Тя се възпротивява срещу използването на Британски бази при бомбардирането на Либия от страна на САЩ през 1986 г. Желанието и за защитна обвързаност със Съединените Щати е демонстрирано в Уестландската афера, когато Тачър, заедно с колегите си, полага усилие да предотврати свързването на производителя на хеликоптери Уестланд (важен защитен предприемач) с италианската фирма Агуста, за сметка на корпорацията Сикорскай Еъркрафт в САЩ. Секретарят по защитата Михаел Хесълтайн, който лансира сделката с Аугуста, напуска в знак на протест на нейния начин на управление, в следствие на което се превръща във възможен конкурент за лидерското място в Консервативната партия. През 1985 г. Оксфордският Университет гласува да отнеме почетната ѝ степен в протест срещу това, че тя намалява бюджета на образованието. Тази награда винаги се е давала на Премиер - министри, които за завършили Оксфорд.
Между 1983 и 1987 г., Тачър има два успеха във външната политика.
- През 1984 година посещава Китай и подписва Сино-Британска декларация за свързаност с Денг Ксяопинг на 19 декември излагайки основните политически идеи на Народна Република Китай считайки връщането на Хонконг през 1997 година.
- На срещата във Фонтейнеблю през 1984 година, Тачър спори, че Обединеното Кралство е направило повече на Европейската Икономическа Общност, от колкото е получило и преговаря бюджетно намаление. Често се цитира израза ѝ “Искаме си парите обратно”.
[редактиране] 1987–1990
Със спечелването на общите избори през 1987 година тя става първия Премиер - министър на Обединеното кралство, който печели три пъти подред изборите от времето на Лорд Ливърпул, който е управлявал от 1812 до 1827 година. Повечето вестници от Обединеното Кралство я подкрепят, с изключение на Дейли Мирър и Гардиън, и са възнаградени с редовни брифинги от нейния секретар по пресата – Бернар Ингъм. В таблоидите става известна като “Маги”, което води до добре познатата песен - протест “Вън Маги”, пята в този период от някои нейни опоненти. През 80 те години Тачър започва да се занимава с екологичната политика, която досега пренебрегва. През 1988 тя изнася реч, с която приема проблеми като глобалното затопляне, озоновите дупки и киселинния дъжд и през 1990 отваря центъра Хадли за предсказване на времето и за изследвания, които самата тя поръчва.
В Брюж през 1988 г. Тачър изнася реч, в която посочва своята опозиция срещу предложенията от Европейската Общност за федерална структура и увеличаване централизацията при вземане на решения. Въпреки че подкрепя членството на Великобритания, Тачър вярва, че ролята на Европейската Общност трябва да бъде ограничена до осигуряване на свободна търговия и ефективна конкуренция. Тя се страхува, че новите изисквания на Европейската Общност ще провалят промените, които е предприела във Великобритания. Особено негодува срещу Икономическия и Валутен Съюз, през който единна валута ще замени националните валути и за който Европейската Общност се приготвя. Тачър започва да губи популярност през 1989 г., тъй като икономиката страда от високи лихвени проценти, въведени, за да спрат спада. Тя обвинява Канцлера Найджъл Уоусън, който следва икономическа политика, която е подготовка за валутния съюз; Тачър твърди, че не и е било казано и не признава.
На европейското заседание в Мадрид, Уоусън и секретаря по чуждестранните въпроси Джефри Хоу карат Тачър да се съгласи с обстоятелствата, при които ще се присъедини към механизма за курсов размени, подготовка за валутния съюз. Тачър си отмъщава и на двамата като понижава Хоу и по въпросите, касаещи икономиката се вслушва в своя съветник Сър Алан Уоутърс. Уоусън напуска същия октомври, чувствайки че Тачър го е подкопала.
През ноември Тачър е предизвикана за лидерството на Комунистическата партия от Сър Антъни Майър. Като Майър всъщност е неизвестен и съвсем обикновен член на Парламента, той е считан за прикрит кандидат за по-важни членове на партията. Тачър лесно побеждава предизвикателството му, но има 60 бюлетини, които или са подадени за Майър или са въздържали се, изненадващо голям номер.
[редактиране] Падане от власт
Новата система на Тачър да замени местните правителствени данъци е издадена за Шотландия през 1989 и за Англия и Уелс през 1990 г. Те са заменени от “Обществените Такси” (по познати като изборни такси), които са с еднаква стойност за всеки един местен жител, като има само ограничени отстъпки за социално слабите. Това се оказва най-непочитаната политика от нейното управление. Таксите са въведени рано в Шотландия като при всички случаи облагаемата стойност би била преоценена през 1989 г.; но, това довежда до обвинения, че Шотландия е място за тестване. Тачър очевидно вярва, че новите данъци ще бъдат одобрени, и е убедена от Шотландските консерватори да ги въведе по-рано и че ще потръгнат. Въпреки нейните надежди, ранното въвеждане води до рязко спадане на популярността на Консервативната партия в Шотландия.
Допълнителни проблеми се появяват, когато много от данъчните норми наложени от местни съвети се оказват много по-високи от предвижданията. Някои спорят, че местните съвети гледат на въвеждането на системата за данъци като възможност да направят значителни увеличения на взиманите суми, преценявайки (правилно), че за това ще бъдат обвинявани тези които са въвели данъчната система, а не местните управители.
Голямата демонстрация в Лондон срещу данъците на 31 март 1990, датата преди те да бъдат въведени в Англия и Уелс, се превръща в бунт. Милиони хора се противопоставят на плащането на данъците. Опонентите на данъците се хващат заедно, за да устоят на съдебните представители и разрушават съдебните слухове за данъчни задължения. Г-жа Тачър отказва да направи компромис и да промени данъците, и тяхното неодобрение се оказва основен фактор за нейното падение. Едно от последните и действия в кабинета е да окаже натиск на президента на Щатите Джордж Х. У. Буш да разгърне армията си в Близкия изток и да изкара армията на Саддам Хюсеин от Кувейт. Буш е някак си неспокоен за плана, но Тачър отлично му казва “няма време за губене”.
В петък преди конференцията на Консервативната партия през октомври 1990 г., Тачър убеждава новия си канцлер Джон Мейджър да намали лихвите с 1%. Мейджър от своя страна я убеждава, че единственият начин да поддържа валутната стабилност е Великобритания да се присъедини към Механизма за Разменни Курсове по същото време, въпреки че не съвпада с условията от Мадрид. Конференцията същата година се сблъсква с известно разединение в Консервативната партия. Малкото, които се явяват, осъзнават, че на Тачър и остават няколко седмици в кабинета.
[редактиране] Далеч от властта
През 1990 г. Консервативната партия изглежда силно политически уязвима от вътрешно предизвикателство поради опонентите на политиката на Тачър свързана с местните правителствени данъци, това че правителството възприема неправилното третиране на икономиката (особено високия лихвен курс от 15%, който подкопава избирателното и ядро – притежаващите домове, предприемачите и бизнес сектора); разделенията отварящи се в партията и широкият политически пейзаж за подходящо управление на европейската интеграция, дължащ се на евроскептицизма на Тачър; нарастващата вътрешна борба в партията е частично разглеждана като произлизащо от нейното лидерство и нейната доловима арогантност в игнориране на другите.
Предизвикателството е отправено чрез напускането на Сър Джефри Хоу на 1 ноември, когото Тачър е унизявала по време на срещите на Кабинета. Хоу осъжда политиката на Тачър по въпросите за Европейската Общност и открито приканва “останалите да обмислят собствения си отзив”, който кара Майкъл Хесълтайн да обяви своето предизвикателство за управлението на партията (а както следва от тук и Премиер - министърския пост). В първия тур, два гласа разделят Тачър от постигане на автоматично преизбиране - малка, но критична разлика.
Това най-вероятно или поне от части се дължи на лошото ръководство. Фатално се оказва решението и да отсъства от страната заради конференцията в Париж, оказва се че и нейния съветник е подценил сериозността на проблема и нуждата от кампания, която да увери и поласкае потенциалните колебаещи се поддръжници, които биха донесли необходимата победа още в първия кръг и биха сложили край на съмненията. При консултацията си с колегите от кабинета, голяма част от тях смятат, че след като първия тур не е бил категоричен, тя ще загуби втория.
На 22 ноември малко след 9:30 сутринта, г-жа Тачър заявява, че няма да бъде кандидат във втория кръг на изборите и затова нейния срок в кабинета е стигнал края си. Тя подкрепя Джон Мейджър като неин наследник и се пенсионира от парламента през 1992 г.
[редактиране] След-политическа кариера
През 1992 г. тя е титулувана Баронеса Тачър от Кествен в графство Линкълншир и е приета в Камарата на Лордовете. Съпругът ѝ Денис Тачър получава титлата Баронет през 1991 г. (уверявайки че техния син, Марк ще наследи титлата). През юли същата година тя е назначена от тютюневия гигант Филип Морис Кампънис, сега Алтриа Груп, като геополитически консултант със заплата от $250 000 на година и годишно дарение от $250 000 на нейната фондация. На практика, тя им помага да навлязат на пазара в Централна Европа, бившия Съветски Съюз, Китай, Виетнам, както и в борбата с наложената забрана от Европейската Общност за рекламиране на тютюн.
Тя пише мемоарите си в два тома. Въпреки че явно подкрепя политическите идеи на Джон Мейджър, много от тях не и допадат и нейното мнение е предавано в пресата и широко разпространявано. По-късно Мейджър заявява, че поглеждайки назад, намира отношението и за нетолерантно. Тя открито подкрепя Уилям Хюдж за лидерското място на Консервативната партия през 1997 г.
През 1998 г. тя прави открита и доста спорна визита на бившия чилийски диктатор Аугусто Пиночет, докато е под домашен арест в Лондон, изправен пред обвинения в мъчения и убийство.
Тя има много ангажименти за изнасяне на речи пред света и активно подкрепя изборната кампания на Консервативната партия през 2001 г. На 22 март 2002 лекарите ѝ и казват да не изнася повече обществени речи, поради здравословни причини, след като е получила няколко леки сърдечни удара, които я правят много слаба. След това тя посещава кмета Майкъл Блуумбърк в Ню Йорк през 2003 г. и сравнява офиса му с военната стая на Уинстън Чърчил. Въпреки че е способна да отиде на погребението на бившия президент на Щатите Роналд Рейгън през юни 2004, тя не отива за да и бъде спестен излишен стрес.
Остава включена в разнообразни групи, като това че е президент на групата “Консервативния начин напред”, който организира вечеря в хотела Савой в чест на 25-тата годишнина от нейното избиране. Тя е почетен президент на Бругс Груп, който получава името си от нейната реч през 1988 г. в Бругс, където тя за пръв път е открито враждебна към Европейския Съюз. Тя е също и патрон на Евроскептичната Европейска Фондация, основана от консервативния член на парламента Бил Кеш. На 26 юни 2003 остава вдовица.
[редактиране] Характеристика на политиката водена от Маргарет Тачър
Маргарет Тачър поставя добре осъзнатият национализъм в основата на своята политика. По време на 12-годишното си управление (1979-90) тя съумява да върне вярата на британците в техните традиционни ценности и във възможността страната им да възстанови поне отчасти позициите си на световната политическа сцена.
"Нацията не е нищо друго, освен едно голямо семейство - отбелязва през 1980 г. Тачър, според която - Пътят, към който ни тласка лейбъристката левица, този нов кошмар в стил Оруел, трябва да ни накара с нова енергия да насочим всичките си морални сили за възраждането на нацията и качествата на нашата свободна страна. Ако претърпим поражение, извоюваните от британците свободи могат да се окажат под заплаха. Затова нека не се поддаваме на уговорките на слабоволните и не обръщаме внимание на заплахите на екстремистите. Ако всички заедно изпълним своя дълг, успехът е неминуем”.
Модернизацията на британската икономика и твърдият отпор на опитите за разпалване на класова ненавист от страна на левицата, се съчетават в политиката на консерваторите по времето на Тачър с ясния стремеж интересите на страната да бъдат достойно защитени във всяка точка на земното кълбо. Комбинацията от политически национализъм и икономически либерализъм, която лежи в основата на държавническата политика на Маргарет Тачър кара някои политически наблюдатели да я подозират в “популизъм”. Всъщност тя е един от първите политици в съвременна Европа, открили, че в епохата на края на Студената война отново става възможно успешно да се съчетаят икономическият просперитет и политическата независимост. Тачър твърдо вярва във възможността за създаването на нов международен ред, в който всяка държава (и особено тези, принадлежащи към “великите сили”) следва да се ръководи преди всичко от собствените си национални интереси, както и че подобна политика предлага по-големи перспективи за осигуряване на мира и просперитета в Европа и света, отколкото изградените по време на студената война системи на взаимна обвързаност, които днес, когато им липсват ръководство и задължителност, все повече губят ориентация.
Своеобразният национализъм на Тачър е и в основата на провежданата от нея външна политика. Обикновено като пример в това отношение се дават решителните ѝ действия при решаването на Фолклендската криза през 1982 г., когато тя определя необходимостта от оказване на военен отпор срещу аржентинската агресия като “въпрос на чест за Британия като нация, на “самочувствие” и в крайна сметка - на нейното положение в света”.
В много по-голяма степен обаче този национализъм добива своето реално изражение в “европейската политика” на Тачър, която се ръководи от принципа за формирането на обединена Европа на независимите, суверенни и хомогенни национални държави, категорично противопоставяйки се на тезата за превръщането на ЕС във “федерална европейска държава”. През 1988 тя ясно заявява в Брюж, че подобна концепция за бъдещето на Стария континент е опит за “ликвидирането на националната самобитност на западноевропейските страни и концентрирането на цялата власт в центъра на европейския конгломерат, което е недопустимо”.
[редактиране] Източници
| Джеймс Калахан | >>> | Министър-председател на Обединеното кралство (1979 – 1990) | >>> | Джон Мейджър |
