Макс Щирнер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Йохан Каспар Шмидт (на немски: Johann Caspar Schmidt), известен с псевдонима си Макс Щирнер (Max Stirner), е немски философ-младохегелианец, теоретик на анархизма. В книгата си "Единственият и неговата собственост" (1845) се опитва да прокара последователно гледната точка на солипсизма в антропологията, етиката и правото.
Изходен теоретичен пункт на неговия светоглед се явява тезисът за самосъзнанието като творческа сила на историята. Понятията "човек", "право", "морал" се трактуват от Щирнер като "призраци", отчуждени форми на индивидуалното съзнание. Отричайки всякакви норми на поведение, утвърждава, че първоизточници на правото и морала са силата и могъществото на отделната личност. "Човекът" е длъжен да търси не социалната, а "своята" собствена свобода.
В основата на възгледите на Щирнер лежат нихилизмът и анархизмът, които през 40-те и 50-те години на 19 век имат определен успех сред интелигенцията и оказват влияние върху Михаил Бакунин, Фридрих Ницше и др.
