Людмила Улицка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Людмила Улицка руски писател

Роден:	23 декември 1943 Давлеканово, Башкирия, Русия

Людмила Евгениевна Улицка (на руски: Людмила Евгениевна Улицкая) (23 декември 1943 Давлеканово,Башкирия) е руска писателка.

По образование е биолог-генетик. Защитава дисертация, работи в Института по обща генетика. През 1970 г. е уволнена заради преписване на „самиздатски“ ръкопис. Баща ѝ е инженер, майка ѝ - биохимичка.

Първите ѝ разкази се появат в списания към края на 1980 година. Бива изоставена от първия си мъж, отглежда двамата си синове сама. В безработицата преоткрива литературата като поле за изява.

Книгите ѝ са преведени на над 25 езика. Любимият ѝ похват е плюс един (едно фундаментално събитие, наслоено с много предистории). Само се определя като „авторка на младите“. Писаните от нея стихове вмъква в романите си („единствената форма, в която се осмелих да ги публикувам, приписвайки ги на главните ми героини“).

Два нейни сценария биват филмирани: „Сестрите Либърти“ и „Жена за всички“. Носителка е и на френската награда "Медичи", на италианската "Джузепе Ачерби" и на "Пене"

През 2001 година получава руската награда "Букър" за "Казус Кукоцкого".

[редактиране] Романи на български

Сонечка. Бедни роднини, 1993, (преведен на български през 2004 г.) Повести за размирни руски женски съдби. Лекомислието води до нещастие, до абсолютно щастие, а понякога и доникъде. Силни образи, крайни ситуации, преплетани умело в „приказното“ ежедневие.
Медея и нейните деца, 1996, (преведен на български през 2005 г.) Разкази от „зоосоциологията“ на човека. Медея е наблюдателната фигура, преживяваща философски съдбовните превратности на заобикалящите я герои.
Искрено ваш Шурик, 2003, (преведен на български през 2007 г.), обявен за роман на годината за 2004 г. в Русия.