Лутеин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лутеин
Обща информация
Систематично име	4-[18-(4-хидрокси-2,6,6-триметил-1-циклохексенил) -3,7,12,16-тетраметил-октадека -1,3,5,7,9,11,13,15,17-нонаенил -3,5,5-триметил-циклохекс-2-ен-1-ол
Други имена	лутеинестер; транс-лутеин; бета,епсилон-Каротин-3,3'-диол
Молекулна формула	C40H56O2
SMILES	?
Моларна маса	568,871 g/mol
Външен вид	червено-оранжево кристално вещество
CAS номер	127-40-2
Свойства
Плътност и фаза	? g/cm³, ?
Разтворимост във вода	неразтворим
Точка на топене	?°C (? K)
Точка на кипене	?°C (? K)
Киселинност (pKa)	?
Основност (pKb)	?
Хирално въртене [α]D	?°
Вискозитет	? cP при ?°C
Структура
Молекулярна форма	?
Координационна геометрия	?
Кристална структура	?
Диполен момент	? D
Опасности
Основни опасности	?
Точка на възпламеняване	?°C
Допълнителни данни
Структура и свойства	n, εr, и др.
Термодинамични данни	Фазово поведение Твърдо състояние, течност, газ
Спектрални данни	УВ, ИЧ, ЯМР, МС
Сродни съединения
Други аниони	?
Други катиони	?
Сродни ?	?
Сродни съединения	?
Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки

Лутеинът е един от повечето от 600 познати естествени каротиноиди. Съдържа се в зелени листни зеленчуци като спанак и къдраво зеле. Лутеинът се използва от организмите като антиоксидант и за поглъщане на синята светлина. Лутеинът е ковалентно свързан с една или повече мастни киселини, съдържащи се в някои плодове и цветя, особено турти (Tagetes). При осапунването на лутеинови естери се получава лутеин в приблизителна пропорция 2:1 тегловни части.

Лутеинът е липофилна молекула и по принцип е неразтворим във вода. Присъствието на дълъг хромофор от спрегнати двойни връзки (полиенна верига) осигурява характерните свойства на поглъщане на светлината. Полиенната верига е податлива на окислителна деградация от светлина или топлина и е химически неустойчива в киселини.

Основният естествен стереоизомер на лутеина е (3R,3'R,6'R)-бета,епсилон-каротин-3,3'-диол.