Константин Павлович
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Великият княз Константи́н Па́влович Рома́нов (27 април 1779, Царское село — 2 юни 1831, Витебск) е най-малкият син на руския император Павел I и принцеса София Доротея Вюртембергска. Той е брат на императорте Александър I и Николай I. В продължение на 16 дни (9- 25 декември 1825 г.) официалните държавни органи в Москва и Петербург признават Константин за император и самодържец всерусийски Константин I, длъжност, която Константин фактически никога не ипълнява, тъй като официално се отказва да наследи руския престол още приживе на император Александър I.
Константин Павлович е роден на 27 април 1779 в Царское село. Малко след раждането му той е отделен от родителите си по нареждане на баба му, императрица Екатерина II, която е направила същото и с първия си внук. Тя кръщава втория си внук с името Константин, тъй като планирала той да заеме престола в Константинопол след възстановяването на Византия. Лично императрицата се заема с възпитанието и образованието на малкия Константин, като го поверява на доверени възпитатели. Константин израства като буйно и мрачно и твърдоглаво момче, силно привързано към военното дело. Когато Константин навършва шестнадесет години Екатерина II му избира за съпруга германската принцеса Юлияна Сакс-Кобург Заалфелд (тя приема името Анна Фьодоровна), за която Константин е се жени на 26 февруари 1796 г. в Петербург. Бракът им се оказва пълен провал. Великият княз, който е грубо и неузряло момче, прави жена си нещастна. През 1799 г. Анна Фьодоровна напуска Константин и се завръща в родната си Германия. Малко след това Анна се завръща в Русия и двамата съпрузи правят неуспешен опит да се съберат отново. Константин и Анна Фьодоровна окончателно се разделят през 1801.
През 1799 г. Павел, който междувременно се възкачва на руския престол като император Павел I, с акт обявява Константин за налседник на бездетния Александър и му връчва титлата цесаревич, която по традииция се връчва единствено на наследника на руската корона.
След като Павел I е детрониран и убит през 1801 г. на престола се възкачва по-големият брат на Константин император Александър I. В съответствие с манифеста от 1799 през целия период на управление на бездетния Александър I наследник на престола е великият княз Константин.
След смъртта на баща си Константин води разгулен ергенски живот. Той никога не се опитва да подсигури възкачването си на престола и постоянно страни от политическия живот, отдавайки се изцяло на военна кариера. По време на битката при Аустерлиц през 1805 великият княз Константин Павлович командва гвардейските резерви на руската армия. Той участва в Отечествената война от 1812 г. и в похода на руската армия към Париж. Константин се отличава в битката при Лайпциг през 1813 г като командир на резервните части, които са хвърлени в боя. През 1815 г. Константин е назначен за командир на Полските армии. След като му е оказана тази чест той се установява във Варшава и става наместник на брат си в образуваното след Виенския конгрес Полско царство с нареждането да милитаризира и дисциплинира Полша. Това фактически го прави вицекрал на Полша, въпреки че такава титла не му е връчена.
Опитите на Константин да засили правомощията на тайната полиция в Полша и да задуши полското патриотично движение предизвиква силното недоволство на подчинените му. Константин Павлович подлага на преследване полската либерална опозиция, заменя поляците на ключови постове в местната администрация и армия с руснаци и често оскърбява и унижава своите подчинени, което довежда до конфликт с офицерския корпус. Нарушенията на полската конституция, с които Константин се гордеел, предизвикали разрив между него и полския сейм, в който до тогава преобладавали поддръжници на персоналната уния с Русия. В Полша Константин е смятан за жесток тиранин и е еднакво мразен както от военните, така и от цивилното население.
След 19 години раздяла бракът на Константин и Юлиана официално е анулиран на 20 март 1820 г. Два месеца по-късно на 27 май 1820 Константин сключва морганатичен брак с полската графиня Йоана Грудзинска. Според законите на руското престолонаследие не толерират брака между наследници на престола с лица от по-нисък аристократичен статус и изключват децата, родени от такива бракове, от линията на онаследяване на руския престол. Това обаче не лишава Константин от правото да наследи брат си на престола. Поради липса на какъвто и да е политически опит и желание да се нагърбва с тежката задача да управлява Руската империя през 1823 г. великият княз Константин официално се отказва от правата си върху руския престол. Този отказ бил оформен официално като императорски манифест от Александър I на 28 август 1823, който трябвало да бъде обявен след смъртта на императора. По силата на това решение наследник на престола ства по-малкият брат на Александър и Константин Николай Павлович.
Император Александър I умира на 1 декември 1825 г. в Таганрог. След смъртта му скритият дотогава манифест от 1823 г. излязъл наяве. Въпреки това болшинството от държавния съвет и самият Николай Павлович сметнали за невъзможно да изпълнят манифеста, страхувайки се, че по този начин ще създадат опасен юридически прецедент, какъвто виждали в изпълнението на посмъртното необсъдено и неоповестено приживе желание на един "<<покоен>>" император. Така тe се заклели във вярност на новия император, Константин I, клетва положила и армията и веднага била отпечатана монета с образа на Константин - т.н константиновска рубла. Константин Павлович, който по това време се намирал във Варшава, настоял за изпълнението на манифеста и повторно се отрекъл от руския престол. След това на 25 декември 1825 г. Николай Павлович официално се провъзгласил за император на Русия. Официалото мнение е, че Константин Павлович никога не заемал руския престол (денят на възкачването на Николай I е обявен за последния ден от управлението на император Александър I).
На другия ден (26 декември 1825 г.) избухва въстанието на декабристите, формален повод за което е отказът да се признае властта на Николай I и желанието да се защити законния император Константин I.
След отказа от престола Константин до края на живота си проодължил да се титулува цезаревич, въпреки, че той бил изваден от листата на престолонаследниците, начело на които застанал най-малкият син на Павел IМихаил Павлович.
Константин Павлович останал в Полша до Полското въстание от 1830, когато той и жена му били принудени да напуснат Полша.
Константин Павлович умира на 2 юни 1831 г. в гр. Витебск от Холера.
[редактиране] Деца
Михаил Павлович има две извънбрачни деца:
- Павел Константинович Александров, получил като фамилия името на Александър I, а герб на фамилията Александрови е половин двуглав орел.
- Константин Иванович Константинов.
Двамата сина на Константин Павлович са генерали от руската армия.
