Кара Кольо
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Кара Никола, наричан още Кара Кольо Омарчалията, е български хайдутин. Той е роден в село Омарчево край Нова Загора. Кара Кольо е възпят в много народни песни.
Заради него някога турците са наричали селяните от с. Омарчево „Омарчево хайдутларъ, ако тия селяни да са най-кротките и най-мирните същества на света“, както бележи в записките си през 1870-те Панайот Хитов.
Според едно странджанско предание, Кольо станал хайдутин много млад, едва седемнадесетгодишен. Баща му бил ятак (помагач) на хайдути и не било трудно на буйния младежж да намери другари и да им стане войвода.
Не е известно колко време Кольо е ходил сам с дружината си, но се знае, че по едно време се влял заедно с всичките си момчета в дружината на Вълчан войвода. Това не траело дълго. Вълчан бил много строг човек и не обичал да му противоречат в нищо. Веднъж, когато Кольо изразил своето несъгласие по някакъв въпрос, Вълчан вдигнал пушката да го убие. За да се спаси, Кольо се хвърлил в близката дълбока река и се промъкнал по нейното дъно. Когато Вълчан се успокоил, той пратил хора да потърсят и върнат Кольо в дружината, но той отказал. Заедно със свои другари Кара Кольо се отправил към Сливенския балкан, където отскоро се подвизавал Индже войвода.
Преданията не казват дали Кара Кольо е познавал Индже отпреди или не. Те твърдят обаче, че след събирането си двамата войводи си допаднали до такава степен, че останали неразделни до края на своя живот. Кара Кольо станал най-близък приятел, помощник и съветник, дясна ръка на Индже, който бил избран за войвода на уголемената дружина.
Кара Кольо е един от най-възпетите български хайдути, заедно с Индже. Малко са песните, в които да се възпява Индже и да не се споменава байрактаря му, Кара Кольо, и обратно.
След като Индже преминал към кърджалиите, неведнъж Кара Кольо имал честта да ръководи многобройни орди, с които се подвизавал на разнични места из страната. Според едно предание, запазено от Раковски, след раняването на Индже в Урумкьой (днешно Индже Войвода, Бургаско) Кара Кольо бил поставен начело на извънредно голяма дружина.
Много места в Тракия са свързани с името на Кара Кольо Омарчалията. Пътят между Сакар и Бакаджиците се нарича „Кара Кольов път“. На Маслен нос край Приморско има „Кара Кольово кладенче“, при село Д. Паничарево — „Кара Кольов извор“, и т.н.
Името на Кара Кольо е тясно свързано и с възстановения от него, Индже и Христо войвода Устремски манастир „Св. Троица“ в Сакар планина. Близката до манастира пещера била най-потайното им място, а под олтара на църквата те изградили здраво и добре маскирано скривалище. В този хайдушки манастир войводите вземали решения и били поставили в страх цяла Тракия и Странджа планина. Най-обичан от войводите сред околното население бил Кара Кольо. На празника на манастира ставали многолюдни събори, на които идвали хиляди хора и пеели песни, прославящи техния Кольо войвода. Кара Кольо имал много приятели и ятаци, на които помагал в трудни минути.
От страх ятаци на Кара Кольо ставали дори и богати турци. Султанското правителство било безсилно да се справи с него. Богаташите не смеели да предадат Кара Кольо.
Съществува хипотеза, че Кара Кольо загива в сражението край река Прут на 12 юли 1812 г.
[редактиране] Използвани източници
- „Български войводи“, 1985, С., Състав. Нина Андонова
За Кара Кольо се разказват предания и в село Черепово, Хасковска област. Има пещера с името "Каракольовата дупка" - в нея се е крил известния хайдутин.Пещерата се намира в местността "Голямите самъни", северно от селото.
