Испанско изкуство
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Произведения на изкуството и архитектурата, създадени по територията на днешната европейска държава Испания. Под въздействието на широкото разнообразие от културни влияния, изкуството и архитектурата на Испания оставя необичайно и вълнуващо наследство.
Съдържание |
[редактиране] Ранно изкуство
С изключение на важни праисторически останки, включващи картини от пещерата Алтамира и Когул, близо до Леида (вижте палеолитно изкуство), най-ранните паметници датират от Римската окупация (3-ти век преди новата ера — 5-ти век от новата ера). Малко са останките от произведенията на периода на Вестготите (6-ти и 7-ми век), въпреки че ярки класически мотиви са използвани, по-специално в декоративната скулптура. Такива паметници на Вестготите, като църквата Сан Хуан де Баньос в провинцията на Паленсия (661 година от н.е.) подсказва възможното близкоизточно влияние в употребата на плоско изравнената хоризонтална, като подкова, арка и свод.
[редактиране] Арабски и астурски влияния
Пълната, като подкова арка, е въведена от мароканците (8-ми век) обширно използвана в прочутата джамия в Кордоба (8-ми — 10-ти век). В техните дворци и джамии мавританците развиват определени архитектурни отличителни черти, които остават част от испанската традиция за напред, чак до наши дни. Мавританските интериори, подразделени в отделни елементи и участъци, са изящни и грациозни, и използват сложни ефекти на светлината и сянката, като в прочутия Дворец на Лъвовете в Аламбра (Alhambra), Гранада. Тази тенденция към разграфяване на пространство е отразена в така нареченото затворено място на певческия хор в почти всички испански катедрали и църкви, управлявани като катедрали, но без епископ. Други мавритански елементи, като многолистни и пресичащи арки, влияят на християнските постройки на средновековна Испания, както прави мавританският обичай на преповторението и многочисленост на малки мотиви в изобилен плосък орнамент (илюстрирани нагледно в Аламбра).
До 850 година мюсюлманите завладяват Испания навсякъде, освен района на Астуриас. Характеристика на Астурийските църкви (9-ти век) е базиличен план с квадрат апсида, закръглени арки и прозорци с перила. В Санта Мария де Наранко (средада на 9-ти век) е открито, че за първи път е употребявана формата на бъчва на свода, купола в Средновековието. Изкуството и архитектурата на Мозарабите (9-ти — 11-ти век), комбинирайки Астурийските и мавритански отличителни черти, създават няколко от най-оригиналните и интересни европейски изграждания на времето.
[редактиране] Римски период
По време на римския период (11-ти — 12-ти век) християнска Испания показва общи характеристики на Романския стил в Европа, но със следи на близкоизточно влияние. Катедралата Сантяго де Компостела (11-ти — 12-ти век) разкрива поразителни аналогии по архитектура и по скулптура на бургундски произведения.
[редактиране] Готически период
В началото на 19в. готическото изкиство започва да се изследва най-внимателно и се оценява по достойнство. По това време се ражда и определението на Виоле льо Дюк, че "готиката е изкуство градско и църковно".
[редактиране] Архитектура
С постепенното обединение на испанските кралства, се наблюдава увеличен просперитет и художествена дейност по време на готическия период (13-ти век, средата на 16-ти век). Кастилската архитектура е главно вдъхновена от Франция, въпреки че различен и ясен собствен оттенък може да бъде усетен в пропорциите и в по-украсените декоративни отличителни черти. Блестящите примери включват катедралите на Бургос, Толедо и Леон, последната — забележителна също и със нейния стъклопис. Каталонската готическа архитектура, илюстрирана в катедралите на Барселона и Палма де Майорка, се откроява с употребата на широки централни нефове с две отделени странични крила, вместо обичайните четири; те имат тежки вътрешни подпори и странични параклиси. При Гирона страничните крила са пренебрегнати напълно, така че катедралата има един от най-широките сводести куполи на средновековна Европа.
Проникващ елемент в испанска архитектура е стилът Мудехар, чието влияние продължава да се усеща силно и до 18-ти век. Любимите материали на Мудехарските строители са тухла, мазилка и дърво, който те използват с изключително разнообразие. Тяхната украса се различава от употребата на натруфени геометрични форми, очертания и стилизации, свързани с най-типичното ислямнско изкуство. Готическите църкви, главно на юг, често са с покрив, изработен от Мудехарските занаятчии, или с дървени покриви.
[редактиране] Изкуство
Ранната готическа скулптура е преобладаващо повлияна от френски модели. През 15-ти и ранен 16-ти век има силни фламандски и германски тенденции. Архитектурните украшения на олтара (el retablo) и мястото на певческия хор са сред обстойно изваяни многоцветни скулптури, като олтарът е понякога направен от алабастър. Забележителните примери включват катедралите на Тарагона, Севиля и Толедо. В края на 15-ти век Гил де Силое създава великолепния олтар и кралските паметници в църквата на Мирафлорес (Гледащ цветята), близо до Бургос, представител на по-късния готически реализъм.
В изобразителното изкуство на 13-ти и 14-ти век в Испания има разпространение на елегантния и с изискани обноски Френски стил и Сиенски (Sienese) художници, въпреки че поразително изразителни и оригинални произведения на изкуството са създадени от майстори като Ферер Баса и Луис Бораса. Обширната търгувия с Холандия през 15-ти век насърчава появяването на испано-фламандски стил, илюстрирано в картините на Хаум Хюго (Jaume Huguet). Успешна комбинация на мавритански и фламандски елементи е развита в творбите на художникът Фернандо Гайего.
[редактиране] Ренесанс и маниерност (Mannerism)
През 16-ти век италиански скулптори, работещи в Испания, като Джакопо Фиорентино, Доменико Фансели и Пиетро Ториджиано успяват много да популяризират ренесансовите мотиви, които са комбинирани с готика и Мудехар, в произведенията Платерески стил (Plateresque — Платеризъм). Блестящ паметник на стила Платереске е катедралата на Гранада от Диего Силое. Неговата ротонда, в частност, е замислена по модела от Свещената Гробница в Йерусалим, но също така отразява хуманистичните стремежи на неговите архитекти, които са с класически наклонности. Типична за pо-декоративния платерески стил е фасадата на Университета в Саламанка (1520–30) и този на метоха, манастира Сан Маркос в Леон. По-развит висш стил за ренесанса се появява в такива произведения като незавършения палат на Чарлз V (Гранада), замислен от Педро Мачука, и Ел Ескориал, замислен от Хуан Баутиста де Толедо и завършен от Хуан де Ерера. Манеризъм.
Блестящи местни скулптори, като Алонсо Беругете, Хуан де Хуни и Грегогио Фернандес са силно повлияни от по-усуканите, криволичещи творения на Донатело и Микеланджело. Италианските художници, като Луис де Варгаси, Луис де Моралес, и по-късния Хуан де Хуанес, развиват еклектични и маниерностни стилове. Те са само до края на века, когато се появява гений, който като истински въплътен в тъмнината, е мистичният испански идиом — Ел Греко. С корени от византийски и венециански традиции и в неговата много лична версия на маниерност, Ел Греко привежда аспекти на италианската форма спрямо собствената му високо одухотворена, страстна визия.
[редактиране] Бароков период
Бароковият период (17-ти, средата на 18-ти век) е маркиран от решителното налагане на собствените направления, течения и индивидуалния гений на местния жител във всички изкуства. Многоцветни религиозни скулптури от Хуан Мартинес Монтанйес, Алонсо Кано и Педро Де Мена служат като пример за характерните ефекти на краен реализъм и вътрешна духовност. Подобно в изобразителното изкуство, уравновесеност на цвета и настойчив натурализъм, както и драматични контрасти на светлина и сянка, са типични за такива майстори като Рибалта, Рибера, Наварете и Зурбаран, които понякога са свързани с Караваджо и италианците, известени с техните тъмни палитри, наречени тенеброси (tenebrosi — мрачен). Въпреки това, блестящия творец на прериода е Веласкес, един от най-добрите дейци в историята от изкуството. Неговите картини са почитани толкова, както заради демонстрация им на техническа виртуозност, така и поради дълбочината на тяхното охарактеризиране. Произведенията на Мурийо разкриват тенденция на лиричност и декоративни ефекти.
В архитектурата крайна реакция против строгостта и ограничеността на ренесансовите форми се прояви в стилът Чуригерески (стил на Чуригера, Чуригереска — churrigueresque, Churriguera), който е характерен с анимация на повърхността, игра на светлината и ефекти на сянката, преувеличение, богатство и пищност на орнамента. Примерите на Чуригеризъм в архитектурата включват Транспаренте (transparente — прозрачен) в катедралата на Толедо и сакристията, ризницата Картуха (Гранада). Стилът е внесен в американските колонии, където много негови примери все още могат да бъдат видени.
При Бурбоните има силна реакция срещу индивидуализма и темперамента на късното бароково изкуство. Основаването през 1752 на Първата Испанска Академия на Изкуството завършва с вълна от безплоден академичен Неокласицизъм, който има склонността да обезсърчи съзидателността в изкуствата за почти два века. Страхотното изключение на общото западане е Франсиско Гоя, който разкрива в творбите си корупцията и жестокостта на тази епоха в испанската история.
[редактиране] 19 и 20 век: класика, романтика, модернизъм
Сред художниците на 19-ти век, Хосе де Мадрасо и Агудо принадлежи към училището на Жак-Луис Дейвид и Мариано Фортуни, с френски романтични и исторически художници. Най-ранниият архитект, работещ в неокласически стил е Хуан де Виянуева. В края на века архитектът Антонио Гауди конструира множество от поразителни и оригинални постройки в Барселона, включително Изкупителната Църква на Свещеното Семейство (La Sagrada Familia).
Името на най-първия от съвременните модерни художници, Пабло Пикасо, дори и да е испанец, е постоянно свързвано с Училището в Париж, както са и кубиста Хуан Грис, сюрреалистите Жоан Миро и Салвадор Дали и скулптора Хулио Гонзалес. Въпреки това, всеки доказва своя стил с нещо, което е отличително с испански произход. През 1950-те има изблик на абстрактния експресионизъм в Испания, представян в работите на Антонио Тапиес и Луис Саез, сред многото други. Едуардо Чиида е представителен съвременен испански скулптор, както са Франциско Барон, Хосе Луис Санчес и Габино и Мартин Чирино. Видните художници на съвремието включват Луис Фикто Хосе Франсис и Рафаел Каногар.
[редактиране] Декоративни изкуства
В общи линии, испанските минорни изкуства, малки и второстепенни, показват характеристики, аналогични на тези на главните изкуства в съответстващите епохи. Богати минерални ресурси в Испания и по-късно в колониите са предпоставка към обширното развитие на правенето на метални изделия. Изобилно декорирани с желязо църковни рамки или така наречените рехас (rejas — решетка на прозорец, rejeria) са характерно испански. Мавританското влияние насърчава развитието на филигран (изделие с ажурен, нежен строеж) и емайл, така както и гравирана кожа. Фламандското влияние предпоставя установяването на гоблени. През 18-ти век порцеланът на Буен Ретиро (назован на името на палата Ел Ретиро в Мадрид) е сред най-хубавата керамика, която е създадена в Европа.
Таранков период: Простотийка баце !
