Иван Славейков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
|
||||||||
Иван Петков Славейков е български просветен деец, филолог и политик от Либералната, по-късно от Демократическата партия. Той е кмет на София (1885-1886) и министър на народното просвещение (1901).
[редактиране] Биография
Иван Славейков е роден на 29 октомври (17 октомври стар стил) 1853 в Трявна. Той е син на просветния деец Петко Славейков и по-голям брат на Христо Славейков и Пенчо Славейков. Известно време учи в английски колеж в Малта, а от 1865 до 1871 - в Роберт колеж в Цариград. След това е учител във Враца (1872-1875) и Стара Загора (1876), преподава френски език в Роберт колеж (1876-1878).[1]
Непосредствено след Освобождението Иван Славейков заема няколко административни длъжности, след това отново е учител - в Пловдив (1881-1884), София (1885-1886), Враца (1887-1888) и отново в София (1889-1900). От 1884 е действителен член на Българското книжовно дружество, а от 1898 до 1900 е председател на неговия Историко-филологически клон. Активен участник в Демократическата партия, Славейков е кмет на София (1885-1886) и народен представител (1886-1901). През последните седмици от живота си е просветен министър в правителството на Петко Каравелов.[1]
Иван Славейков умира на 7 май (24 април стар стил) 1901 в София.
[редактиране] Библиография
- (1882) „Първоначална френска граматика“.
- (1882) „Първоначална читанка за френски език“.
- (1883) „Малка практическа граматика за български език“.
- (1885) „Български език“.
- (1888) „Пълен френско-български речник“.
- (1897) „Френски език“.
[редактиране] Източници
- ↑ 1,0 1,1 Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
| Тодораки Пешов | >>> | кмет на София (25 август 1885 – 19 октомври 1886) | >>> | Йосиф Ковачев |
| Иван Пеев-Плачков | >>> | министър на народното просвещение (4 март 1901 – 7 май 1901) | >>> | Петко Каравелов |
