Закон "пост фактум"
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Под закон "пост фактум" (от латински "ex post facto" - нещо направено след това ) се разбира закон, който ретроспективно променя правните последствия за вече извършени действия или правния статус на факти и взаимоотношения, съществували преди влизането в сила на съответния закон. Ретроактивното действие се счита, че влияе негативно на правната сигурност.
В областта на наказателното право обратното действие може да криминализира деяния, които са били законни по време на извършването им. Правилото Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни правни системи, включително българското (чл. 2 НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянеито. За разлика от това, в международното наказателно право този основен принцип не е валиден, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството (чл. 15, т. 2 МПГПП)[1]. (Изключение прави Римския статут на МНС от 1998 г., чл. 22.)
Европейската конвенция за правата на човека, фактически забранява въвеждането на закони "пост фактум" .
В различните държави въпросът със законите "пост фактум" е уреден по различен начин.
[редактиране] Източници
- ↑ Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 28