Жижево
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жижево (вариант на името Жижово, старо паралелно име Държилово) е село в Югозападна България. То се намира в община Сатовча, Област Благоевград.
| Жижево | |
|---|---|
|
|
|
| Данни * | |
| Население: | 367 [1] |
| Надм. височина: | 846 m |
| Пощ. код: | 2956 |
| Тел. код: | 07545 |
| МПС код: | Е (Бл) |
| Администрация | |
| Област: | Благоевград |
| Община: - кмет |
Сатовча Арбен Мименов (ДПС) |
| Кметство: - кмет |
Жижево Бисер Младенов (БСП) |
| промяна на тази таблица | |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Жижево се намира в планински район. То попада в историко-географската област Чеч.
[редактиране] История
Съгласно статистиката на Васил Кънчов към 1900 година Жижево (Жижово, Държилово) е българо-мохамеданско селище. В него има 60 къщи[1], в които живеят 503 българи-мохамедани[2]
Преди Коледа през 1912 година четата на Хаджи Мървак пристига в Жижево, заедно с представители на БПЦ. Селото е покръстено, след което е поискан откуп в размер на 452 лири, в замяна на който жижевци можели да се върнат към исляма. След изплащане на откупа следва зверско клане на жижевци.[3] Мъжете са били събрани в една къща, от пода на втория етаж, на която е била изкъртена една дъска, а до отвора поставен пън. На пъна са поставяни мъжете, удряни с нож по врата и спускани в отвора. След касапницата къщата е била залята с газ и запалена. Спасяват се само двама души - воденичарят, който бил на воденицата си по това време и един човек, който не бил ударен достатъчно силно по врата и само изпаднал в безсъзнание. Той също бил хвърлен в отвора от горния етаж на къщата, но успял да изпълзи през канала на септичната яма преди къщата да бъде запалена. Междувременно жените и децата били затворени в друга къща, където те „празнували“ Коледа.
След началото на Междусъюзническа война ислямът в Жижево е възстановен. Правителството на Васил Радославов дава право на помаците да изповядват каквато религия искат. Кабинетът на Александър Стамболийски допълнително облекчава помаците, макар че можело да се направи още. До повторно насилствено покръстване не се стига, от каквото се опасявало населението, но то било крайно изплашено, притиснато от хайдутите, забравено от властта и потънало в мизерия. Хората вече не издържат и започват да мислят за бягство в Турция през Гърция. Охраната по границата е затегната. На 8 май 1934 година министъра на войната изпраща съобщение до Министерството на вътрешните работи:
- „На 11 май н.г. през нощта са избягали неизвестно где 6 помашки семейства (16 души) от с. Кочан и Жижево. Един от бегълците разправял, че през февруари т. г. в с. Копривлен е ходил един търговец грък от Драмско, дошъл в България с паспорт, който убеждавал помаците да се изселят, като казвал, че в Гърция и Турция било много добре и че избягалите помаци били подпомагани с пари, храна и земя.“[4]
За разлика от не-опожарените села, населението на Жижево е намляло, вместо да са увеличи в периода 1900 - 2007 година. Към 1900 година, то е имало население 503 души, а към 2007 то е било 367 души. За сравнение Кочан, което не е било клано, е имало население съответно 773 и 3072 души към същите години или близо 300% увеличение, докато Жижево намалява с приблизително 25%.
[редактиране] Религии
Всичките жители са помаци и изповядват исляма. В селото има малка, но уютна джамия.
[редактиране] Редовни събития
- 24 май - празник на селото
[редактиране] Други
[редактиране] Кухня
- селото е известно със зеленчукопроизводството и туршията, която се прави от жижевци
[редактиране] Бележки
- ↑ Кънчов, Васил [1894-1896] (1970). “Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско”, „Избрани произведения. Том I“ (на български), София: Наука и изкуство, стр. 269.
- ↑ Кънчов, Васил [1900] (1996). “Неврокопска Каза”, „Македония. Етнография и статистика“, II (на български), София: Проф. М. Дринов, стр. 196.
- ↑ Арденски, Владимир (2005). „Загаснали огнища“ (24,5x17), София: ИК „Ваньо Недков“, стр. 68. ISBN 954-8176-96-3.
- ↑ Арденски, Владимир (2005). “1934-та - година на заседания, доклади, изложения и... бягства”, „Загаснали огнища“ (24,5x17), София: ИК „Ваньо Недков“, стр. 172. ISBN 954-8176-96-3.
