Емануил Манолов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
Емануил Иванов Манолов е български композитор. Роден е в град Габрово, а след това учи в Московската консерватория. Известно време работи като преподавател, а също и като военен капелмайстор в редица български градове. Емануил Манолов е един от първите български професионални музикални композитори. Той е автор на първата българска опера - „Сиромахкиня“ за нуждите на Казънлъжкия оперен театър. Други известни негови произведения са „Работнически марш“ и „Учителски марш“. Той е един от първите български композитори, които се занимават с писане на детски песни. Повечето негови произведения за деца за пръв път са издадени в сборника „Славееви гори.“ Емануил Манолов е основоположник на българското професионално композиторско творчество. Учил е две години пиано, флейта и хармония в Московската консерватория.
След Освобождението (1978) напуска родния си град, известно време остава в Свищов, където пее в хора на Георги Байданов, известно време се спира в Букурещ и Одеса и се установява в Москва, където учи около 2 години пиано, флейта и хармония в Московската консерватория и прави първите си композиционни опити.След обявяването на Сръбско-българската война (1985) се завръща в България, свири в духовия оркестър на І Софийски полк. Преподава пеене в Педагогическото училище в Казанлък (1886-1888), по-късно пее в Катедралния хор на Г. Байданов в Пловдив. Капелмайстор на духовия оркестър на ХХІ пехoтен полк в Асеновград (1890-1899), където записва народни песни, по-късно издадени в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". От 1899 до края на живота си е капелмайстор на ХІІІ Шипченски полк, диригент на любителския хор и оркестър на читалище "Искра" в Казанлък. Тук създава голяма част от своите произведения и развива активна музикално-обществена дейност. В Казанлък е премиерата на първите две действия от "Сиромахкиня" (1900).
Ем. Манолов е основоположник на българското професионално композиторско творчество. Автор е на първата българска опера "Сиромахкиня" (недов.), изградена в интонациите на градския романс и италианската класическа опера. Произведенията му са написани за професионалните и любителски състави в страната. Любителският оркестър, с който разполага в Казанлък, е непълен, което определя и състава в неговите партитури за симфоничен оркестър. Основен жанр в творчеството му е хоровата песен. Голяма част от творбите му, отпечатани в музикалната библиотека "Славееви гори", са детски и училищни песни. Между хоровите много популярни са песента "Каква мома видях, мамо" и китките "Мама Иванчу думаше" и "Повей, повей, буйни ветре", публикувани в музикална библиотека "Звукове". Автор е на: китки за смесен а капелен хор; китки за смесен хор и пиано; литургични песнопения; маршове; детски и училищни песни, сред които класическият образец "Хубава си татковино". Пише китки и пиеси за духов оркестър, камерни пиеси; квартет; 5 солови песни, 3 дуета и др.