Едуард Тотлебен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Едуард Иванович Тотлебен е роден в семейството на дребен немски аристократ в Латвия. Завършва Главното инженерно училище в Санкт Петербург и постъпва в армията през 1840 г. През 1847-1849 г. участва в Кавказката война. Назначен е през 1851 г. за началник на инженерите на Гвардейския и Гренадирските корпуси. По време на Кримската война служи в Дунавската армия, където като помощник на ген. Шилдер организира транспортирането на войските на ген. М.Д. Горчаков през Дунава. При обсадата на крепостта Силистра, след раняването на Шилдер, обсадата възглавява Тотлебен. 1854-1855 г. служи в Кримската армия - герой на отбраната на Севастопол, където строи фортификациите и спасява хиляди живота. През март 1855 г. е произведен в генерал-майор. 1856-1858 г. изучава инженерството на Франция, Белгия, Холандия и Германия. След завръщането си в Русия е назначен за директор на Инженерния департамент на Военното министерство.
Отличава се отново по време на Руско-турската война 1877-1878 г. като началник на отряда, който обсажда Плевен. През нощта на 28 ноември 1877 г. турците се опитват да разбият обръча, но оставят на бойното поле 6 хил. убити, отстъпват и скоро капитулират. Тотлебен скромно забелязва: «Не аз победих Османа, а гладът». Командва след това Русенския отряд и след войната е главнокомандващ на цялата руска войска, останала в България. Награден е отново с високи ордени; през 1879 г. по случай 25 г. от бомбардировката на Севастопол получава титлата граф и става член на Държавния съвет, генерал-губернатор на Одеса и командващ войските на военния окръг. През 1880 г. Тотлебен е назначен за генерал-губернатор на Вилненски, Ковненски и Гродненски окръзи и командващ войските на Вилненския военен окръг. През 1882 г. заминава на лечение в Германия, където умира. Останките му са погребани на Братското гробище в Севастопол, при падналите защитници на града. Неговото име носи селището Тотлебен в община Пордим, Плевенска област.
