Едгар Хувър

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Джон Едгар Хувър директор на ФБР Джон Хувър, фотографиран на 28 септември 1961 Роден: 1 януари 1895 Вашингтон, САЩ Починал: 2 май 1972 Вашингтон, САЩ

Джон Едгар Хувър (на английски: John Edgar Hoover) е основателят на Федералното бюро за разследване на САЩ в днешният му облик и негов първи директор от 10 май 1924 до кончината си през 1972. Хувър е назначен, като действащ директор на ФБР, от президента Калвин Кулидж да реформира и изчисти бюрото, което се е смятало за корумпирано. По време на своя живот Хувър се радва на изключително високо одобрение на голяма част от американската общественост.

Управлението на Хувър обхваща осем правителствени мандата и включва периодите на Сухия режим, Голямата депресия, Втората световна война, Корейската война, Студената война и Виетнамската война. През целия този период Съединените щати се трансформират от изолирана слабонаселена територия във урбанизирана суперсила.

От почти началото на своята кариера във ФБР Хувър е критикуван в превишаване и злоупотреба с властта, критика, която особено се засилва през 60-те години. За него е известно, че разследва частни лица и цели групи хора повече заради техните политически убеждения, отколкото заради някаква предполагаема криминална дейност, както и че използва ФБР за нерегламентирани обиски и подслушване. Хувър често уволнява служители на ФБР с мотива, че според него "изглеждат тъпи, като автобусни шофьори" или просто са "малоумници".^[1] Служители, които си навличат гнева му са премествани на безперспективни длъжности, с което кариерата им приключва. Поради продължителното и противоречиво управление на Хувър мандатът на директорите на ФБР днес е ограничен на 10 години.^[2]

Съдържание 1 Ранни години 2 Кариера във ФБР 2.1 Гангстерски войни 3 Личен живот 4 Вижте също 5 Източници

[редактиране] Ранни години

Джон Едгар Хувър е роден на 1 януари 1895 година във Вашингтон (Окръг Колумбия) и е трето дете на Анна Шейтлин (Anna Scheitlin) и Дикерсън Хувър (Dickerson Hoover). Малко детайли са известни за неговите младежки години. Той завършва Университета Джордж Вашингтон през 1917 с нисък успех. Докато е там, работи в Библиотеката на Конгреса и е член на братството Капа Алфа Ордер (Kappa Alpha Order). Докато не показва висок успех, Хувър е заинтересуван от кариерата на Анръни Комсток (Anthony Comstock) - пощенски инспектор в Ню Йорк, който провежда дългогодишни кампании против измамата и лошите нрави (като порнография и информация за контрола над раждаемостта). Предполага се, че Хувър изучава методите на Комсток, които прилага по-късно в своята кариера.

[редактиране] Кариера във ФБР

По време на Първата световна война Хувър работи в Министерството на правосъдието. През 1919, той е назначен начело на Главното разузнавателно поделение (General Intelligence Division) в министерството. През 1921 се присъединява към Бюрото за разследване (Bureau of Investigation) и през 1924 става негов изпълнителен директор. На 10 май 1924 президентът Калвин Кулидж определя Хувър за шести директор на Бюрото за разследване, като последица от смъртта на президента Уорън Хардинг и в отговор на подозренията, че предишният директор на Бюрото е замесен във финансови скандали. Когато Хувър поема Бюрото за разследване, то има приблизително 650 служители, включително 441 специални агенти.

[редактиране] Гангстерски войни

В началото на 30-те години се разразява същинска епидемия от банкови обири в Близкия Запад под ръководството на разноцветни криминални банди. Тези банди са добре въоръжени и притежават бързи коли, с които предизвикват местните полицейски сили. Допълнителен дискомфорт създава обстоятелството, че обществеността възприема банковите обири снизходително, тъй като, към това време, банките са отнели собствеността на много фермери. Тази съпричастност стига до там, че много от банковите обирджии се смятат, на практика, за народни герои, чиито "геройства" често са на първа страница във вестниците. За да се ограничи беззаконието щатските чиновници започват да търсят помощ от Вашингтон. Фактът, че обирджиите прекарват крадени коли през щатските граници, дава повод на Хувър да започне разследване.

[редактиране] Личен живот

През целия си живот Едгар Хувър е заклет ерген и някъде от 1940 година за него започват да циркулират слухове, че е хомосексуалист, но досега не са открити сериозни доказателства за това.^[3] Предполага се, че в основата на тези слухове стои дългогодишното му приятелство с помощник-директора на ФБР Клайд Толсън, който, също, се явява наследник по завещание на Хувър.^[4]

Хувър описва Клайд Толсън, като неговото "второ аз": двамата мъже не само работят заедно през деня, но също така заедно вечерят, ходят в нощни клубове и в отпуски. Извънредно близките взаимоотношения между двамата, често са сочени, като доказателство, че те са любовници, въпреки че някои служители на ФБР, които ги познават, казват, че отношенията им са по-скоро "братски". Агенти съобщават също, че Толсън е докарван първи и откарван последен от колата, която е превозвала Хувър до неговия офис и обратно.

След смъртта на Хувър, Толсън наследява неговото имущество на стойност приблизително $551 000 и се премества в неговата къща, като също приема американското знаме, с което е погребан Хувър. След смъртта си Толсън е погребан близо до гроба на Хувър в Конгресното гробище (Congressional Cemetery).

Биографът на Хувър^[5] Ричард Хак, съобщава, че Хувър е имал романтична връзка с актрисата Дороти Ламур (Dorothy Lamour) в края на 30-те и 40-те години, и че след смъртта на Хувър, Ламур не е отричала слуховете за подобна връзка, в годините между нейните два брака. Хак допълнително съобщава, че през 40-те и 50-те години Хувър често се е срещал на културни мероприятия с Лела Роджерс (Lela Rogers), която е разведената майка на актрисата Джинджер Роджерс, и много от техните най-близки приятели са смятали, че те вероятно ще се оженят.

[редактиране] Вижте също

• Федерално бюро за разследване

[редактиране] Източници

1. ↑ Schott, Joseph L (1975). „No Left Turns: The FBI in Peace & War“. Praeger. ISBN 0-275-33630-1.
2. ↑ U.S. Code Title 28, part 2, chapter 33. sec. 533, Confirmation and Compensation of Director; Term of Service (b)
3. ↑ Terry, Jennifer (1999). „An American Obsession: Science, Medicine, and Homosexuality in Modern Society“, University of Chicago Press, стр. pg. 350. ISBN 0-226-79366-4.
4. ↑ Cox, John Stuart and Theoharis, Athan G. (1988). „The Boss: J. Edgar Hoover and the Great American Inquisition“, Temple University Press, стр. pg. 108. ISBN 0-87722-532-X.
5. ↑ Hack, Richard Puppetmaster: The Secret Life of J. Edgar Hoover. (2007). Phoenix Books. ISBN 1597775126

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „J. Edgar Hoover“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.