Егида
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Егида (произлиза от гръцката дума "aigis", която означава "козя кожа") е нещо като броня или щит, която Зевс измислил. При сраженията си с Титаните той я използвал, за да се защити. Направил я, като използвал кожата от своята дойка - козата Амалтея. Първоначално козята кожа била украсявана със змии като ресни, тогава била главният символ на Зевс и на Атина. По-късно егидата се превърнала в броня от кожени плочки, като не служела само за отбрана, но и за нападение. За тази цел в средата ѝ била поставена главата на Горгона Медуза, вкаменяваща всички, които я погледнели. През историческата епоха егидата станала знак за божествената сила, с която били облечени царете и императорите на Рим.
