Европа (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Европа.

---

Европа

Европа заснет от апарата Галилео (действителните цветове са запазени)
Откриване
Открит от	Галилео Галилей Симон Мариус
Дата	7 януари 1610 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Среден орбитален радиус	670 900 km
Ексцентрицитет	0,0101
Орбитален период	3 дни 13 часа 14,6 мин
Инклинация	0,470°
Естествен спътник на	Юпитер
Физически характеристики
Среден диаметър	3121,6 km
Площ	3,1×107 km2
Маса	4,8×1022 kg
Средна плътност	3,01 g/cm3
Повърхностна гравитация	1,32 m/s2 (0,1347 G)
Период на въртене	3 дни 13 часа 14,6 мин (синхронен)
Наклон на оста	неизв.
Албедо	0,64
Повърхностна температура – мин. – средна – макс.	85 K 103 K 125 K
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане	1 µPa
Кислород	100%

Европа е четвъртият по големина естествен спътник на Юпитер и най-малкия от четирите галилееви луни. Носи името на Европа, една от многото любовници на бога от древногръцката митология Зевс. Името е предложено от Симон Мариус скоро след откриването на спътника, но не навлиза в широка употреба до средата на 20 век. До този момент Европа е била изсвестна под името Юпитер 2 или вторият спътник на Юпитер.

Съдържание 1 Физически характеристики 1.1 Повърхност 1.2 Атмосфера 1.3 Океан под повърхността 2 Европа в киното и фантастиката 3 Виж още 4 Външни препратки

[редактиране] Физически характеристики

Европа има съдържание, подобно на земеподобните планети и се състои предимно от силикатни скали. Повърхностния ѝ слой от вода е дебел около 100 km и е замръзнал в горната си част, но се счита че долните му слоеве са разтопени, формирайки обширен океан. Измерванията на магнитното поле на спътника от Галилео показват, че то се заражда вследстие на взаимодействието на магнитното поле на Юпитер и предполага наличието на солен и подвижен океан. Европа вероятно съдържа малко метално ядро.

[редактиране] Повърхност

Повърхността на Европа е изключително гладка и на нея има само няколко местности с височина над 300 метра. Наблюдаваните тъмни линейни черти са по-скоро вследствие на различен цвят на повърхностния материал отколкото на релеф. На повърхността на спътника има само три кратера с диаметър по-голям от 5 km. Албедото на планета е измежду най-големите сред естествените спътници в Слънчевата система. Тези два факта говорят, че повърхността на спътника е млада и активна — въз основа на честотата на сблъсъци с комети за нея се счита, че е на не-повече от 30 милиона години.

Температурата на повърхността на спътника е 110 K на екватора и 50 K на полюсите което прави леда на повърхността изключително твърд. Най-големите кратери на повърхността изглежда са запълени с гладък и пресен лед. За гладкия лед се предполага, че се е формирал при „пропукване“ на замръзналата повърхност под удара на комета или астероид и изтичане на вода към повърхността.

Най-голямата забележимост на повърхността са тъмните линейни черти, простиращи се по цялата дължина на спътника. За тези черти се счита, че са пукнатини в ледената кора, която плава върху течния океан намиращ се отдолу. При наблюдения от апарата Галилео беше установено, че замръзналите плочи от лед се преместват една спрямо друга по дължината на пукнатитните. Типичната пукнатина е около 20 km широка и е набраздена надлъжно и в центъра ѝ се намира по-лек материал за който се счита, че е криовулканични изригвания на вода. Този процес е подобен на протичащия в подокеанските хребети по продължителността на които се образува нова кора. Счита се, че за пукнатините на спътника са отговорни приличните сили на Юпитер, които причиняват огъвания на повърхността достигащи до 30 m. За сравнение океанските приливи на Земята са от порядъка на 50 cm, а земната кора не се огъва под въздействието на Луната на повече от няколко милиметра. От факта, че Европа се върти синхронно с Юпитер, би следвало всички пукнатини да формират определена мрежа, неизменяща се с времето. В реалността обаче ориентацията на пукатините се променя и за причина за това явление се счита факта, че повърхностната кора от лед плува върху разтопения океан, намиращ се между нея и кората. Сравнения между изследванията на апаратите Вояджър и Галилео показват, че ледената повърхност бавно се завърта спрямо скалното ядро на спътника с период от поне 10000 години.

Друг вид забележителности на повърхността на Европа са кръгови и елиптични лентикули („лунички, петънца“ на латински), някои от които са изпъкнали, други вдлъбнати, а трети не се отличават по височина от заобикалящия ги терен. За изпъкналите или куполовидни петна се счита, че са се образували вследствие на издигането на лед с по-висока температура към повърхността. Гладките тъмни петна са се образували от замръзването на вода, избила към повърхността на спътника вследстивие на издигане и потъване на ледени блокове. Неправилните терени като Conamara Chaos се образуват след замръзването на течна вода около плуващи в нея блокове лед.

[редактиране] Атмосфера

Наблюдения от телескопа Хъбъл показват, че Европа има тънка атмосфера, състояща се от кислород с налягане от 1 микропаскал. За кислорода се знае със сигурност, че не е продукт на биологична дейност като този на Земята, а вероятно се поражда вследствие разграждането на молекули вода от повърхността на спътника под въздействието на слънчевия вятър или на заредени частици от магнитното поле на Юпитер. Гравитацията на Европа успява да задържи само известно количество кислород, докато водородът, който е много по-лек, бързо напуска спътника.

[редактиране] Океан под повърхността

Орбиталният модул на Галилео открива слабо магнитно поле на Европа с интензивност от порядъка на 1/4 от това на Ганимед и сравнимо с това на Калисто, което варира периодично в зависимост от движението на спътника в магнитното поле на Юпитер. На 2 март 1998 г. НАСА обявява, че счита това явление за доказателство за наличието на електропроводим материал под повърхността на Европа, най-вероятно океан, съдържащ разтворени соли. Спектрографски изследвания на тъмните пукнатини по повърхността разкриват, че те са богати на соли като магнезиев сулфат, отложени след изпарението на водата, която е излязла на повърхността. Подозира се, че червеникявия цвят на пукнатините се дължи на серни и железни съеднинения.

Според една хипотеза в океаните под повърхността на Европа (ако те наистина съществуват) вероятно има живот, подобен на този при земните дълбоководни хидротермални комини или aнтарктическото езеро Восток. В момента няма доказателства, които да подкрепят тази хипотеза, но все пак се полагат усилия да се избегне всяка възможност за заразяване. Мисията на Галилео е приключена през септември 2003, като корабът е оставен да падне върху Юпитер и да се разруши при удара. Ако просто го бяха изоставили, нестерилизираният кораб би паднал в бъдещ момент върху Европа и би я заразил със земни микроорганизми. Внасянето на такива микроорганизми би било направило невъзможно да се определи дали Европа някога е имала свой собствен местен живот и би унищожило завинаги един такъв живот, ако съществува.

[редактиране] Европа в киното и фантастиката

• Европа заема централно място в книгата на Артър Кларк 2010: Одисея Две както и в едноименния филм. Извънземна цивилизация преобразува Юпитер в звезда, предоставяща топлина за развитието на примитивни живи организми на Европа.
• В романа на Грег Беър от 1987 г. Ковачницата на Господ Европа е разрушена от извънземни с цел тераформиране на планети.

[редактиране] Виж още

• Дариански календар
• Списък на кратери на Европа
• Списък на пукнатини на Европа
• Естествени спътници на Юпитер
• Галилееви луни
  • Йо
  • Ганимед
  • Калисто

[редактиране] Външни препратки

• Европа, незавършена история на откритието на НАСА/JPL
• Календари на Юпитер