Дън Сяопин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Дън Сяопин (опростен китайски: 邓小平, традиционен китайски: 鄧小平) е лидер на Китайската народна република от края на 1970-те до началото на 1990-те.
След началото на Културната революция Дън Сяопин изгубва всичките си ръководни длъжности. През март 1973 г. Дън Сяопин е възстановен на длъжност вице-премиер. През април 1974 г. от името на китайското правителство Дън Сяопин присъства на 6-то специално заседание на ООН и разяснява теорията на Мао Дзъдун за трите свята.
Тъй като премиерът Джоу Енлай е болен, с подкрепата на Мао Цзъдун, Дън Сяопин започва да ръководи ежедневната работа на Партията, държавата и армията и получава сърдечната подкрепа на целия китайски народ.
През октомври 1976 г. Приключва Културната революция. През юли 1977 г. на третия пленум на 10-тия конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП) са възстановени всички ръководни постове на Дън Сяопин в Партията, правителството и армията. Той предложи икономическото изграждане да се превърне в център на партийната работа.
Третият пленум на 11-конгрес на ККП разкрива нов период за китайските реформи и отваряне на вратите към света и модернизацията на страната. На настоящия пленум Дън Сяопин изиграе решаваща роля за историческия прелом на политиката на ККП. След пленума се оформя вторият ръководен колектив на ККП, начело с Дън Сяопин.
Дън Сяопин създава и развива теорията за изграждане на социализма с китайска специфика. Тази теория научно изяснява същността на социализма, за първи път систематизирано отговаря на въпроса как да се изгради, укрепва и развива социализма в страна като Китай с изостанала икономика и култура. Според Дън Сяопин Китай още се намира в първоначалния период на социализма. Всичките програми и планове за развитие трябва да се изработят съобразно този факт. На 13-конгрес на ККП на базата на теорията на Дън Сяопин се изработва основната линия на ККП, т.е. поставя се икономическото изграждане като център на работата; определят се четирите основни принципа и политиката за реформи и отваряне вратите към света. Той посочи, че коренната задача на социализма е развитието на производителните сили. А науката и техниката са първата производителна сила; образованието е най-важното дело на един народ.
Дън Сяопин счита, че мирът и развитието са два главни проблема на сегашния свят. За разрешаване на въпроса на Хонконг, Макао и Тайван, за осъществяването на мирното обединение на държавата, той инициативно предложи концепцията "един Китай с два строя". Според концепцията Хонконг и Макао се върнаха в Китай отделно през 1997 г. и 1999 г.
Под ръководството на Дън Сяопин, Китай въвежда независима самостоятелна външна политика и поставя петте принципа за мирното съвместно съществуване за основа на нов ред в международната политика и икономика. Китай установи дипломатически отношения със САЩ, сключи договор за мир и приятелство с Япония, и възстанови връзките си с бившия Съветски съюз и Съветската комунистическа партия. Развиват се отношенията със съседните страни и с развиващите се страни. Той полага неуморни усилия за създаване на благоприятна международна среда за китайската модернизация и за защита на световния мир.
През ноември 1989 г. на петия пленум на 13-тия конгрес на ККП Дън Сяопин подава оставка и не поема никаква служебни постове. След пенсионирането си, Дън Сяопин продължава да се грижи за делото на Партията и на държавата. През 1992 г. Той прави инспекция в южнокитайските градове Учан, Шънджън, Джухай и Шанхай и произнася историческа реч, в която направи преглед на основния опит след въвеждането на политиката на реформи и отварянето на вратите към света в Китай. Той теоретично отговори на няколко важни проблеми, възникнали в процеса на реформите, отварянето на вратите на страната към света и китайската модернизация. След речта на Дън Сяопин в южен Китай и провеждането на 14-тия конгрес на ККП, китайските реформи, отваряне на вратите към света и модернизацията на страната встъпват в нов период.
