Долни порой
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Порой.
  Долни поройΚάτω Πορόια |
|
|---|---|
| Местоположение | |
| Данни | |
| Област: | Централна Македония |
| Ном: | Сяр |
| Дем: | Беласица |
| Географска област: | Серско поле |
| Население: | 627 (2001) |
| Надм. височина: | 278 м |
| Геогр. положение: | 41° 16' 59" сев. ш. 23° 1' 0" изт. д. |
| Пощ. код: | |
| Тел. код: | |
Долни порой (на гръцки: Κάτω Πορόια, Като Пороя) е село в Република Гърция, Егейска Македония, Ном Сяр (Серес), дем Беласица (Керкини) и има 627 жители (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено на 53 километра северозападно от номовия център град Сяр (Серес) и на 28 километра западно от Валовища (Сидирокастро) в южното подножие на планината Беласица (Белес или Керкини) в северозападната част на Серското поле. Намира се в красива местност на 278 метра надморска височина. Южно от него е разположено Бутковското езеро (Керкини).
[редактиране] История
През 19 век Долни порой е център на нахия и пазарно средище, в Демирхисарска каза на Серски санджак. Основен поминък на населението е земеделието, бубарството и търговията. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Долни порой (Dolni-poroī) е посочено като село с 370 домакинства с 520 жители мюсюлмани и 400 жители българи.[1]
През 1891 година Васил Кънчов посещава Демирхисарско и оставя интересни бележки за Долни порой:
| „ | Това село лежи на четвърт час далеко от Горни Порой, на пътя, който води от Серското поле за Поленинската котловина. Има около 320 къщи, от които 120 са български и 200 турски, с 1750 жители. Селото е забележително, че в него става много голям пазар сякоя неделя, затова има ханове и чаршийка. То ще бъде важна станция на новопроектирания железен път Сяр — Солун и като се съедини с Горни Порой, ще стане един хубав градец в живописните поли на Беласица планина.
Българско училище в Долни Порой се отворило в 1870 г. и досега следва с успех. Има 4 отделения с около 45—50 ученици и един учител, комуто се плаща много хубаво. В църквата се пее отдавна по славянски. Поминъкът на населението е, както в Г. Порой. Долнопоройските турци са много горделиви и пакостници. Между тях има богати бейове с големи чифлици. Често пъти правят произволи над християните. В последно време малко са поомекнали.[2] |
“ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов в селото живеят 2350 души, от които 750 българи-християни, 1600 турци.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в Долни порой има 1384 жители-християни от които 1368 българи екзархисти, 10 гърци и 6 власи. В селото има 1 начално и 1 прогимназиално българско училище с 4 учители и 79 ученика [4]
Селото е освободено от османско владичество през октомври 1912 година от Седма рилска дивизия по време на Балканската война. По време на Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година Долни порой е опожарено от гръцките войски.[5] След войната по силата на Букурещкия договор, селото остава в пределите на Гърция. Голяма част от българското население се изселва в България, като се установява предимно в град Петрич и региона.
Според преброяването от 1928 година Долни порой е смесено бежанско село с 200 бежански семейства и 773 души.[6]
[редактиране] Родени в Долни порой
Алексо Поройлията (1864 - 1903), български революционер
Теофилос Леонтаридис (р.1956), гръцки политик, депутат от Нова демокрация
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Литература
- Юлия Попвасилева. "Порой". Книгоиздателство "Георги Бакалов", Варна, 1988, 112 стр.
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 136-137.
- ↑ Васил Кънчов. "Избрани произведения", Том І, София, 1970, стр.107.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 185.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, с.188-189.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
| Дем Беласица (Керкини) | ||
|---|---|---|
| Гара Порой (Родополи) | Анатоли | Бутково (Керкини) | Бутковска Джумая (Ливадия) | Горни порой (Ано Пороя) | Глобощица (Калохори) | Дели Хасан (Монастираки) | Долни порой (Като Пороя) | Кеседжи чифлик (Сидирохори) | Кюлекли (Корифуди) | Мътница (Макриница) | Неохори | Палмеш (Кастануса) | Радила (Одигитрия) | Соколово (Парапотамос) | Старошово (Ставродроми) | Тодорово (Теодорио) | Шугово (Платанакия) | ||
 |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |
