Доктрина Брежнев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Доктрината „Брежнев“ или доктрината на ограничения суверенитет е съветска политическа доктрина, която е представена от Леонид Брежнев в речта си на V-тия конгрес на Полската обединена работническа партия, проведен на13 ноември 1968, която гласи:

„Когато неприятелите на социализма се опитват да насочат развитието на някоя социалистическа страна по пътя на капитализма, то това не е само проблем на отделната страна, а се превръща в общ проблем, който засяга всички социалистически страни.“

Това, което става ясно от изказването е, че Съветския съюз в тази си доктрина запазва за себе си правото да дефинира кое е „социализъм“ и кое „капитализъм“. На практика това означава, че на нито една държава от социалистическия лагер не ѝ е позволено да напусне Варшавския договор или да застраши монопола на комунистическата партия в съответната държава. Доктрината послужва за оправдание на съветското ръководство за нахлуването на части на варшавския договор в Чехословакия. Тази инвазия слага край на Пражката пролет от 1968, а също и на съветската инвазия в Афганистан през 1979. От Доктрината „Брежнев“ произлиза и термина „ограничен суверенитет“. Страните с такъв ограничен суверенитет се наричат „братски“. Оттам произлиза и следният виц от 1968:

Двама чехи разговарят:

- Абе от вестниците, радиото и телевизията всичко разбрах, само едно ме ми стана ясно: Руснаците братя ли са ни, или приятели?

- Братя са ни, братя! Приятелите сами си ги избираме.

В края на 80-те години на 20 век тази доктрина е заменена от Доктрината „Синатра“.