Гюргево (село)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Гюргево.
| Гюргево Скореновац |
|
|---|---|
 Изглед от Гюргево
|
|
| Местоположение | |
  Гюргево
Гюргево на картата на Сърбия
|
|
| Данни | |
| Окръг: | Южнобанатски |
| Община: | Ковин |
| Население: | 2 501 (2002) |
| Надм. височина: | 73 м |
| Геогр. положение: | 44° 45' 52" сев. ш. 20° 54' 15" изт. д. |
| Пощ. код: | |
| Тел. код: | |
|
|
|
Гюргево (на сръбски: Скореновац или Skorenovac, на унгарски: Székelykeve, на немски: Skorenowatz) е село, разположено в община Ковин, Южнобанатски окръг на Автономна област Войводина, Република Сърбия. Най-близките градове са Ковин - 6 км, Панчево - 30 км и Белград - 46 км.
Съдържание |
[редактиране] История
Село Гюргево е основано през 1869 между село Банатски Брестовац и река Дунав. Селото е основано от унгарски семейства(Palóc), които идват от: Банатско Ново Село (Újfalu), Арменовци (Ürményháza) и Шандорфалва (Sándorfalva), имало е и няколко семейства, дошли от околността на Сегед (Szeged) и Банатски Душановац (Szőlősudvarnok/Rogendorf). В Гюргево през 1869 година е имало 396 души население. По-късно, през 1883 година, идват 645 секеи, и така общото население на Гюргево наброява оклоо 2 000 души. През този период, поради отсъствието на диги около реката, всяка година Дунав е излизал от коритотo си и е нанасял големи щети на селото и обработваемoто му землище. Тази постоянна заплаха от наводнения кара жителите му да се преместят на друго място. Малка група от тях се преселват в Иваново.
Новото село Гюргево е основано през 1886 година, по времето на Франц Йосиф I - император на Австро-Унгария, и е носило името Секейкеве (Székelykeve). Oсновното население на селото са заселилите се секеи, дошли от Буковина. Заедно с тях в Гюргево се заселват и известен брой немски семейства от Пландище (Zicsifalva) и Плочице (Plosic) и банатски български семейства от Стар Бешенов.
Според унгарската статистика от 1910 година броят на българите в Гюргево е бил 400 души. Данни, предоставени през 1935 година на българския пълномощен министър в Белград Димо Казасов, посочват 120 български къщи или 500 българи в Гюргево. По това време църквата в селото е обща за българи и унгарци. До 1934 година всяка трета неделя в нея се служи на банатски български. През 1936 година кмет на селото е българинът Франц Ганчов, чийто баща също е бил кмет.
[редактиране] Исторически названия на местността и на селото през вековете
Исторически названия на местността:
Названия на селото:
- Гюргево - българско име, дадено му при основаването на селото (1869-1883)
- Надьдьордфалва (Nagygyörgyfalva) - "Голямо Гюргево" (1883 - 1886)
- Скореновац (Skorenowatz) - (изпозлвано от немците през различни периоди)
- Секейкеве - (Székelykevе) - (1886-1922)
- Скореновац (Skorenovac) - (от 1922)
[редактиране] Население и разпределение по етнически групи
| Година | Брой | унгарци | немци | българи | сърби | словаци | югославяни |
| 1890 | 2 510 | Н/П | Н/П | Н/П | Н/П | Н/П | 0,00% |
| 1910 | 4 541 | 73,31% | 11,94% | 9,69% | 1,26% | 2,53% | 0,00% |
| 1921 | 4 195 | 81,83% | 7,34% | 10,27% | 0,36% | 0,05% | 0,00% |
| 1948 | 4 465 | 84,46% | 0,70% | 11,22% | 3,18% | 0,05% | 0,00% |
| 1991 | 3 213 | 80,36% | 0,15% | 2,53% | 9,40% | 0,03% | 3,36% |
| 2002 | 2 501 | 86,71% | 0,07% | 2,99% | 5,47% | 0,00% | 1,04% |
[редактиране] Селски празници и обичаи
- Свети Стефан (Szent István) - селски празник "Кирбай", който се празнува всяка година на 20 август.
- Машкаре (Farsang) - карнавален празник, който се провежда през февруари. На него младежите от селото се маскират в животински кожи, носят звънци и гонят "злите духове". Веселбата на младежите продължава през цялата нощ. Този празник е особоно почитан до към 60-те години на 20 век.
- Баба Марта - обичай, тачен преди всичко от банатските българи в селото.
[редактиране] Личности
- Лука Узун – адвокат, просветен деец на банатските българи, редактор на в. “Банатски български гласник”, издаван в Темешвар.
- Тамаш Юнг (1911- 1992) - епископ
- Золи Шебешчан - бивш футболист на Байер Леверкузен
- Ерне Комароми - футболист
[редактиране] Външни препратки
- Скореновски вести (на унгарски)
[редактиране] Вижте още
