Висока (Ном Солун)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Висока.

---

Координати: 40.8333° с.ш. 23.2000° и.д.

Висока Όσσα
Местоположение
Висока Висока на картата на Дем Богданска планина, Ном Солун
Данни
Област:	Централна Македония
Ном:	Солун
Дем:	Богданска планина
Географска област:	Богданска планина
Население:	835 (2001)
Надм. височина:	640 м
Геогр. положение:	40° 49' 59" сев. ш. 23° 12' 59" изт. д.
Пощ. код:	572 00
Тел. код:	23940-9

Висока (на гръцки Όσσα, Оса, до 1926 Βυσσώκα или Βυσόκα, Висока) е село в Република Гърция, център на Дем Богданска планина (Вертискос), Ном Солун, Област Централна Македония с 835 жители (2001). Селото е разположено в южните поли на Богданската планина (Вертискос) на 35 километра североизточно от Солун и на 17 километра североизточно от Лъгадина.

Съдържание 1 История 2 Родени във Висока 3 Говор 4 Литература 5 Външни препратки 6 Бележки

[редактиране] История

В 1751 жителката на Висока Кирана пострадва за вярата и е канонизирана от православната църква като Света Кирана Солунска.

В 19 век Висока е село населено предимно от българи и турци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Висока е показано като село с 270 домакинства с 305 жители мюсюлмани и 931 жители българи.^[1] През 60-те години жителите на Висока правят опит за отваряне на българско училище в селото, за което свидетелства прочутата дописка до цариградския вестник „Съветник“ от 1863 година.^[2] Височанецът отец Иван Лазаров е екзархийски свещеник в Солун. ^[3] Опит за отваряне на българско училище във Висока има и през 80-те. Това плахо надигане на българщината във Висока обаче е потиснато от силното гръцко културно влияние и от 80-те години на 19 век жителите на селото влизат твърдо в лоното на елинизма.

В 1900 година според Васил Кънчов във Висока живеят 1 350 българи християни и 200 турци.^[4] Всички жители на селото са фанатични гъркомани. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 2 000 жители, всичките българи патриаршисти.^[5] В селото функционира гръцко училище. Селото се превръща в база на андартски чети, нападащи съседните екзархийски села. В „Гръкоправославната паланка Висока“ в „Македонски алманах“ от 1909 година пише:

„

Жителите на тази паланка са много благочестиви, което стига дори до религиозна вманиаченост и благодарение на това тук има немалко хаджии (поклонници на Божи гроб). Тъй като са много предприемчиви, те са превърнали малката и незначителна Висока в красиво градче. Що се отнася до живота им, той е оскъден откъм богатства. Жените и мъжете са прочути с красотата и талантите си и те, макар и чуждогласни, се славят с преданността си на елинизма и с отвращението си от схизматиците, които наричат зверове, антихристи, смрадливци, дебелоглавци и т.н. [6]

“

По време на Бълканската война на 16 ноември 1912 в селото влизат гръцки войски, посрещнати „с ентусиазъм от населението“, според спомените на генерал-лейтенант Константинос Зороянидис. Според генерала „жителите на селото не знаят гръцки и не са нито гърци, нито българи, нито турци, а без ясно национално съзнание“. ^[7] След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. По време на войната жителите му заедно с жителите на гъркоманското село Сухо и гръцкото Берово участват в разграбването и опожаряването на голямото българско екзархийско село Зарово. Генералът от гръцката армия Константинос Мазаракис (бившият андартски капитан Акритас) отбелязва в 1913 година: „Висока: македонофонско село, външен елинизъм чрез училищата“. ^[8]

В 1922 година на мястото на изселилите се турци се заселват 245 гърци бежанци от Източна Тракия. ^[9] Така селото добива смесен облик - българоговорещи гъркомани и тракиоти. В 1928 година в селото има 58 бежански семейства с 245 души.^[10] В 1926 година селото е прекръстено на Оса.^[11] Преброяването от 1928 сочи 817 жители, а това от 1940 - 1 120.

Преброявания

• 1913 - 1 000
• 1920 - 749
• 1928 - 846
• 1940 - 1 268
• 1951 - 1 655
• 1961 - 1 676
• 1971 - 1 400

[редактиране] Родени във Висока

• Иван Ангелов, български екзархийски свещеник в Солун
• Света Кирана (? - 1751), християнска мъченица за вярата

[редактиране] Говор

Основна статия: Богдански говор
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Говорът на трите Лъгадинските села Висока (гъркоманско), Сухо (гъркоманско) и Зарово (българско), и в по-малка степен на съседните Богородица (българско), Клисали (гъркоманско) и Негован (смесено гръкомани и българи) показва някои уникални архаични характеристики като запазен назализъм на малкия и големия юс, отразен още в дописката от село Висока до вестник „Съветник“ от 1863. Това уникално като граматика, фонетика и лексика българско диалектно ядро веднага привлича внимането на славистите. Големият хърватски учен Ватрослав Ягич изпраща един от най-талантливите си ученици - словенеца Ватрослав Облак, който изследва българския говор на Висока и съседните села.

[редактиране] Литература

• Oblak V. Macedonische Studien. Die slavischen Dialekte des sudlichen und nordwestlichen Macedoniens. Wien, 1896.
• Mieczyslaw Malecki, Dwie gwary macedonskie (Suche; Wysoka w Solunskiem) Czesc II: Slownik Krakow, 1936, МПр, 3 и 4
• Младенов М. Сл. Солунски говор // Стойков Ст. Българска диалектология. София, 1993. С. 185.
• Младенов Ст. Българската реч в Солун и Солунско // Младенов Ст. Избрани произведения. София, 1992. С. 332.
• Кочев Ив. Старобългарските диалектни явления и понятието солунски говор // Български език, 1987, кн. 3. С. 174.
• Ελευθερίας Παπαδάκη "Η Οσσα από τα αρχαία χρόνια μέχρι σήμερα", 1983.
• Видоески, Божидар. Висока (Общеславянский лингвистический атлас 112). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Воsnе i Hercegovine, 1981, стр. 841-810.

[редактиране] Външни препратки

• Народна приказка от Висока, обнародвана от К. Шапкарев в „Български прикаски и вѣрования съ прибавление на нѣколко Македоновлашки и Албански“ (СбНУ, кн. VIII, 1892)

„Балканското отечество на господин Папатемелис“. Статия за Висока във вестник Елефтеротипия, 1 март 1997

[редактиране] Бележки

1. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.153.
2. ↑ „Съветникъ“. №29, 7 октомври 1863.
3. ↑ „Мир“. 17 и 19 април 1937.
4. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.170.
5. ↑ D.M.Brancoff. „La Macedoine et sa Population Chretienne“. Paris, 1905, р.196-197.
6. ↑ „Η ελληνορθόδοξος κωμόπολις Βυσόκα“, Μακεδονικόν Ημερολόγιον, τ. Β', 1909, σελ. 201-2.
7. ↑ „Στη βαλκάνια πατρίδα του κ. Παπαθεμελή“. Ελευθεροτυπία, 1/3/1997.
8. ↑ Κωνσταντίνος Μαζαράκης «Γενικαί πληροφορίαι περί του φρονήματος των εν τη ζώνη των επιχειρήσεων κατοίκων», (καλοκ. 1913), Αρχείο Κ. Μαζαράκη, φ. 7α
9. ↑ „Στη βαλκάνια πατρίδα του κ. Παπαθεμελή“. Ελευθεροτυπία, 1/3/1997.
10. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
11. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971

Дем Богданска планина (Вертискос)
Висока (Оса) | Берово (Вертискос) | Джами махале (Полидендри) | Кара Омерли (Лофискос) | Кучкар (Галини) | Хадми махале (Пенде Врисес) | Хоруда | Чернак (Арети)

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област