Негован (Ном Солун)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Негован.
  НегованΞυλόπολη |
|
|---|---|
| Местоположение | |
  Негован
Негован на картата на
Дем Лахана, Ном Солун |
|
| Данни | |
| Област: | Централна Македония |
| Ном: | Солун |
| Дем: | Лахана |
| Географска област: | Богданска планина |
| Население: | 1 381 (2001) |
| Надм. височина: | 571 м |
| Геогр. положение: | 40° 55' 59" сев. ш. 23° 10' 59" изт. д. |
| Пощ. код: | |
| Тел. код: | |
Негован (на гръцки: Ξυλόπολη, Ксилополи, катаревуса Ξυλόπολις, Ксилополис, до 1926 година Λιγκοβάνη, Ликовани) е село в Република Гърция, център на Дем Лахана (Лаханас) в Ном Солун, Област Централна Македония с 1 381 жители (2001). Селото е разположено в западните поли на Богданската планина (Вертискос) на около 30 километра североизточно от Солун в прохода между Богданската планина и Круша.
Съдържание |
[редактиране] История
През 19 век Негован е едно от най-големите и развити села в Лъгадинската каза, населени предимно с българи. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Негован е показано като село с 230 домакинства и 130 жители мюсюлмани и 924 българи.[1]
През 1891 година през селото минава Васил Кънчов, който оставя интересни бележки за него:
| „ | С. Негован е разположено по левия бряг на Стара река; брои около 450 къщи с българско население, което се занимава главно с кираджилък. Негованчане са развити човеци. Те прекарват с коне стоки от Сяр до Солун и обратно. По-голямата част от селяните признават ведомството на Българската екзархия. Негованчане са водили отчаяна борба с гръцкото духовенство и много селяни са пострадали от тая борба.[2] | “ |
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов в Негованъ (Легованъ) живеят 2 240 души, от които 1 960 българи-християни и 280 турци.[3]
В началото на века селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в Негован има 1 544 жители българи екзархисти и 1 072 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[4]
Селото е освободено от османско владичество през октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. През Междусъюзническата война от 1913 година Негован е заето от гръци военни части. След войната селото остава в пределите на Гърция. Голяма част от българското население се изселва в България, като се установява компактно предимно в град Петрич, където формират Негованската махала.
Според преброяването от 1928 година Негован е смесено бежанско село с 27 бежански семейства с 91 души.[5]
[редактиране] Родени в Негован
Ангел поп Костадинов, български просветен деец, учител в Горно Броди- Атанас Маджаров (1881 - 1935), български просветен деец, деец на ВМРО и общественик
- Йона Маджаров, български църковен деец, архимандрит
- Кимон Георгиев (? - 1908), български революционер
- Лазар Маджаров (1872 - 1907), български революционер, водач на Преображенското въстание
[редактиране] Литература
- Видоески, Божидар. Фонолошкиот и прозодискиот систем на говорот на селото Негован (Солунско). Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1991, XVI, 2, стр. 15-32.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.152-153.
- ↑ Васил Кънчов. "Избрани произведения", Том І, София, 1970, стр.33.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.170
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.196-197.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
 |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |
