Вердюнски договор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вердюнският договор е мирен договор за поделяне на империята на Карл Велики между синовете на сина му Людовик I Благочестиви (Луи I).
[редактиране] Предистория
Синовете на Луи I - Лотар I, Шарл I Плешиви и Лудвиг II Немски, още по времето на баща си водят войни един срещу друг за обширната Франкска империя. В резултат на това отпадат някои погранични марки. Но все пак, докато Луи I е жив, държавата не е разделена. Когато той умира през 840 година, Лотар I става император. Това е последвано с негодувание от братята му. Войната започва с нова сила. Ето защо по-късно те постигат споразумение да разделят империята.
[редактиране] Договорът
През 843 година те сключват договор във Вердюн, според който:
- Лудвиг II получава източните територии, тоест на изток от река Рейн, които са най-изостанали в своето развитие, при тях още съществува част от родово-общинния строй.
- Шарл Плешиви получава западните територии.
[редактиране] Последици
С разделянето на империята си отива една голяма страна, която има важно положение. От нея се образуват днешните страни Германия, от земите на Лудвиг, Франция, от земите на Шарл Плешиви, и Италия, от териториите на Лотар. Държавата на Лотар бързо се разпада, в резултат на което се образуват херцогствата Горна и Долна Лотарингия и Кралство Италия. Другите две части продължават самостоятелен политически живот.
