Величко Минеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Величко Минеков български скулптор

Роден:	13 октомври 1928 Мало Конаре, България

Величко Минеков е български скулптор, известен с монументалната си пластика.

През 1954 г. завърша Националната художествена академия в класа по скулптура на проф. Любомир Далчев.

Първата значима задача, която му е възложена е архитектурното оформление на площада в Търговище. ^[1] През 1957 г. печели награда на московския фестивал на младежта и студентите. През 1958 г. участва на Първото световно младежко биенале в Париж, прави множество изложби в страната и чужбина.

От 1964 г. Минеков е доцент и преподавател по скулптура в Художествената академия; а през 1975 г. става професор. На следващата година е избран за ректор на Академията.

Сред известните му творби и скулптурни ансамбли са:^[2]

фигурата „София“, Ротондата пред Централна гара, София,
паметника на Съединението в Пловдив,
фигурата на Владимир Димитров - Майстора пред „Шипка 6“, София,
скулптурите на площада пред театъра в Пазарджик, сред които такива като „Жажда“ и „Нестинарка“,
мемориала „Хан Аспарух“ край Добрич,
фигурите „Театър“, „Музика“, „Плодородие“, „Ръченица“ в Габрово,
„Спартак“ в художествената галерия в Бургас,
фигурата на Иван Кондарев край Добринище.

Величко Минеков е носител на множество държавни награди и отличия, сред които

1972 - Димитровска награда,^[2]
1976 - Орден „Георги Димитров“,^[2]
2006 - Орден „Стара планина“-I степен за цялостен принос към изкуството.^[3]
2006 - награда от Община Пазарджик за цялостен принос към изкуството и заслугите му към града. ^[4]