Варненски аквариум

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сградата на Варненския аквариум

Риба от живата музейна експозиция

Аранжимент от препарираната музейна експозиция

Варненският аквариум е атракция в морската столица Варна и същевременно база на Института по рибни ресурси. Намира се в Морската градина, край Военно-морския музей и в близост до Фестивалния и конгресен център.

[редактиране] История

Аквариумът във Варна е създаден по идея на Цар Фердинанд. В двореца Евксиноград на 6 януари 1906 г. царят разпорежда на д-р Парашкев Стоянов да организира морска станция, като обещава пълната си подкрепа. На същата вечер монархът пише писмо до директора на неаполската зоологическа градина проф. Дорн, за да му иска съвети и съдействие за създаването на варненската станция. В следващите дни д-р П. Стоянов пък пише писма и води разговори с различни официални лица от Варненския общински съвет и осигурява терен за сградата на аквариума. Проф. Дорн се отзовава на поканата на Цар Фердинанд и изпраща планове и снимки на Неаполската станция.

На 25 януари 1906 г. Варненският общински съвет с протоколно решение №61 отпуска сума и назначава комисия, която да обходи и избере място за станцията. На 22 октомври същата година е положен основният камък на сградата. На тържеството присъства цялото Царско семейство, министрите на просветата – Иван Шишманов, и на вътрешните работи – Димитър Петков, професор д-р Г. Бончев, декан на Физико-математическия факултет, професор Г. Шишков, професор С. Юринич, консулското тяло в гр. Варна, общинския съвет на града и множество поканени граждани. След свършване на молебена Цар Фердинанд произнася реч: “Господа, високото развитие на един народ се мери по количеството и качеството на научните учреждения, които е основал и чрез които е внесъл нещо от себе си в общото съкровище на всемирната култура. Ето защо българският народ, съзнавайки тази истина не е забравял, че има да се грижи не само за своето политическо укрепване и материално благосъстояние, но и за своето повдигане чрез всички средства, които му доставят науките и изкуствата и които създават общочовешките ценности... Аз виждам недалеч деня, когато европейски учени ще посещават този очарователен бряг, за да изучат една от най-интересните фауни и заедно с това, намирайки всички условия за една успешна научна работа, да отдават чест на малката, но културно пораснала България. Дано първата Зоологическа станция расте и се развива, за да разнася славата и доброто име на българската наука”.

През 1911 г. сградата е построена, но започването на Балканската война през 1912 г. не дава възможност за завършване на обзавеждането ѝ. За по-лесно довършване на Аквариума, както и за използването му за научни цели, Цар Фердинанд през 1913 г. по препоръките на професорите - зоолози д-р Шишков и д-р Моров, предава сградата на Софийския университет. През 1914 г. професор Г. Шишков поема грижите за обзавеждането на станцията с необходимите инсталации и съоръжения. Започването на Първата световна война през 1915 г. отново прекратява развитието на института, а злата участ връхлетяла България в края на войната нанася сериозни поражения и на вече построеното здание. Сградата на Аквариума става убежище на войскови части, а после и квартира на прогонените от родината си тракийски бежанци. След нещастното завършване на войната през 1918 г. зданието е било използвано последователно от войскови части до 1920 г., от Машинното училище до 1922 г. и от Рибарското училище до 1930 г.

През 1932 г. Цар Борис III открива официално Морската биологична станция. По този повод той казва: “Морската зоологическа станция с аквариум иде да попълни една празнота в редицата научни институти, рожба на нашия университет. Но сред тежката стопанска криза, която изживяхме заедно с всички други народи, ние, българите, не спряхме да отделяме от скромния си залък за наука и просвета, чрез които да творим нови блага и да внасяме своята скромна дан в съкровищницата на общочовешката култура”.

Пръв директор на Варненския аквариум е Георги Паспалев, асистент по зоология в СУ “Св. Кл. Охридски”, а впоследствие професор и чл. кор. на БАН. През септември 1942 г. за асистент и зам.-директор е назначен младият и талантлив учен Александър Вълканов, който от май 1942 г. е директор на Морската биологична станция с Аквариум. Впоследствие и той става професор и чл. кор. на БАН. През 1932 г. в гр. Созопол е открита и Опитната ихтиологична станция с директор руският учен Александър Нечаев. През 1948 г. станцията е преместена в гр. Варна.

На 21 януари 1954 г. се създава Научно-изследователски институт по рибарство и рибна промишленост, който обединява Морската биологична станция с Аквариум и Ихтиологичната станция в Созопол. Пръв директор на института е проф. Ал. Вълканов. През 1955 г. към посочения институт е прехвърлен персоналът на закрития Институт по сладководно рибарство в София. През 1965 г. институтът във Варна разкрива два филиала – в Бургас и Пловдив, които впоследствие прерастват, съответно в Институт по рибна промишленост и Институт по сладководно рибарство. В 1973 г. към новосъздадения Институт за морски изследвания и океанография преминават 1/3 от кадрите и материалната база – секцията по хидрология и хидрохимия, групата по геоморфология и лабораторията за морски подводни изследвания. В резултат на всички тези промени щатът на института постепенно намалява от сто души до 77 (1972), 53 (1981) и 28 (2000). През упоменатия период многократно се е променяло и името на института – Централен научноизследователски институт по рибовъдство и риболов (1961), Научно-изледователски институт за рибно стопанство и океанография (1965), Научно-изследователски институт по океанография и рибно стопанство (1968), Институт по рибни ресурси (1973).

На 15 декември 2000 г. с ПМС № 270 Институтът по рибни ресурси - Варна отново е обединен с Институт по рибарство и аквакултури. Общата численост на последния е 63 щатни бройки, от които 23 са научни работници – 1 старши научен сътрудник I степен, 6 старши научни сътрудници II степен и 16 научни сътрудници. От тях 1 е доктор на биологическите науки, а 8 са доктори по биология.{1} От 2007 г. с Постановление №373/ 29.12.2006 г. на МС се обособяват отново две самостоятелни звена в рамките на НЦАН, МЗП, Институт по рибни ресурси - Варна и Институт по рибарство и аквакултури - Пловдив.