Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) е историческа лява партия, отделила се от БРСДП след разцеплението на марксисткото и реформисткото крило през 1894 г. Привържениците на БРСДП(ш.с.) още се наричат „общоделци“, защото се обявяват за класово сътрудничество(„общо дело“), а не за класова борба като марксистите. Членовете ѝ са основно занаятчии, чиновници и малка част — индустриални работници.
За разлика от „тесните социалисти“, БРСДП(ш.с.) не се отказва от участие в коалиции, начело с буржоазните партии. Затова партията взема участие в Патриотичния блок, в правителството на Малинов-Костурков от 1918, на Теодор Теодоров от 1919. Чрез Кръстьо Пастухов — вътрешен министър в кабинета на Теодоров, „широките социалисти“ предприемат полицейски репресии срещу предишните си съпартийци от БКП(т.с.)[източник?]
С участието си в правителството на Александър Цанков, дошло на власт с Деветоюнския преврат, БРСДП(ш.с.) минава на крайни антикомунистически позиции, граничещи с фашизъм. Ръководството на партията признава в органа си — в-к „Народ“, че е участвала в потушаването на Септемврийското въстание. На изборите през ноември 1923 участва в коалицията, водена от Сговора.
След Деветоюнския преврат партията постепенно губи подкрепата на привържениците си, изпада в криза и разцепление. Една част от членовете ѝ настояват за сближаване с БКП, а друга — с правителството. През 1932 г. част от членовете ѝ преминават във Народното социално движение на Александър Цанков.
През 1935 г. отказва поканата на БКП за сформиране на Народен фронт. По време на Втората световна война отказва да приеме курса към въоръжено въстание на БКП и да участва в Отечествения фронт. През август 1943 г., когато Сталинградската битка вече е показала изхода на войната, настроенията за сближаване с БКП надделяват и партията се присъединява към ОФ.
След 9 септември 1944 има двама министри в правителството на Кимон Георгиев. По-късно обаче отново се обръща срещу БКП и заедно с БЗНС на Никола Петков образува опозиционния на ОФ Блок на градския и селския труд. През 1948 г. лявото крило на партията е прието в БКП при условие, че приема безусловно програмата ѝ. Дясното крило е закрито от режима.
