Бронислав Камински
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Бронислав Камински (на руски - Бронислав Владиславович Каминский)( 1899 — 1944, Варшава, Полша) е руски нацист, създател и ръководител на 29-та СС гренадирска дивизия РОНА (1-ва руска), бригадефюрер от СС, генерал-майор (1944).
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Довоенен период
Роден е в Витебск в полско-немско семейство (баща поляк, майка немкиня). През 1917 година постъпва в Петербургския политехнически институт, но скоро след това се записва доброволец в РККА. Член на Руската Комунистическа Работническа Партия - болшевики (РККП(б)).
След Гражданската война се връща в института[1], след което работи в химически завод „Република“.
През 1935 година, за критика към колективизацията е изключен от РККП(б), а през 1937 е арестуван и осъден за принадлежност към „Чаяновската контрареволюционна група“.
Излежава присъдата си работейки като технолог по спиртопроизводството във фабрика, близо до Шадринск. В началото на 1941 година е освободен и принудително заселен в село Локота.
[редактиране] Локотска република
След образовуването на Локотска република става заместник бургомистър на Константин Павлович Воскобойник, а от януари 1942 година, след гибелта на К. Воскобойник в бой с партизаните, е глава на Републиката „Автономен Локотски окръг“.
През есента на 1942 година сформира първата бригада 29-та гренадирска дивизия СС-РОНА (1-ва руска), за отбрана на Локотския окръг от партизаните и частите на НКВД, които извършват от 40 до 60 нападения на месец.
Ползва се с голям авторитет и поддръжка сред населението [2]. През 1943 година, следствие на широкомащабно настъпление на Червената армия, частите от РОНА се изтеглят в Беларус, където Камински се отличава в тежки сражения, за което е награден с Железен кръст - първи клас.
По-късно 29-та гренадирска дивизия СС-РОНА, е преобразувана в 29-та СС-гренадирска дивизия, и заедно с отстъпващите германски войски, се изтегля на запад, където по заповед на Хайнрих Химлер участва в потушаването на Варшавското въстания (район Охта), проявявайки изключителна жестокост. По време на потушаването, създадените на 5 август от Камински бригади, убиват около 15 хиляди мирни жители на столицата. Мародерството на бригадите на Камински не само не спира с потушаването на въстанието, но той го поощрява и оправдава пред немското командване[3].
Според множество източници, Каминский е отозван в Лодз (Лицманнштадт), където е даден на трибунал на СС и растрелян за неподчинение, своеволие и мародерство, проявено зверско отношение към мирното население на Варшава и грабежи. На подчинените му е съобщено че е убит от полските партизани [4].
[редактиране] Други версии за смъртта на Камински
- Растрелян по заповед на Химлер;
- Убит от словенски партизани в Карпатите при опит да се прехвърли в Западна Украйна, за да се присъедини към УПА;
- Убит в резултат на спецоперация на НКВД, които организират преследване (успява да се спаси по чудо няколко пъти);
[редактиране] Източници
- ↑ О.Г.Гончаренко Белоэмигранты между звездой и свастикой. М., "Вече", 2005, ISBN 5-9533-0578-8 стр. 201
- ↑ С.Веревкин Вторая мировая война: вырванные страницы,М., «Яуза»,2006. Гл. «Локотская республика», с. 49-297, ISBN 5-87849-194-X
- ↑ О.Г.Гончаренко Белоэмигранты между звездой и свастикой. М., "Вече", 2005, ISBN 5-9533-0578-8 стр. 206-207
- ↑ (Polish) Jerzy Kirchmayer (1978). Powstanie warszawskie. Warsaw: Książka i Wiedza, 367. ISBN 83-05-11080-X.
[редактиране] Библиография
- Залесский К. Командиры национальных формирований СС, АСТ, Астрель, 2007, ISBN 978-5-17-043258-5
- Reuben Ainsztein: Jüdischer Widerstand im deutschbesetzten Osteuropa während des Zweiten Weltkriegs. Oldenburg 1993, стр. 363 и далее.
- Erich Hesse: Der sowjetische Partisanenkampf 1941—1944. Göttingen 1969, стр. 176.
- J. Armstrong: Soviet Partisans in World War II. Madison 1969, стр. 237, 544.
- Wassili Wilenchik: Die Partisanenbewegung in Weißrussland 1941—1944. In: Forschungen zur osteuropäischen Geschichte 34 (1984), hier стр. 257 и далее.
[редактиране] Вижте също
- Локотска република
- Варшавско въстание
[редактиране] Външни препратки
• 1-ва СС дивизия Либщандарт СС Адолф Хитлер • 2-ра СС дивизия Дас Райх • 3-та СС танкова дивизия Тотенкопф • 4-та СС полицейска дивизия • 5-та СС танкова дивизия Викинг • 6-та СС планинска дивизия Норд • 7-ма СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген • 8-ма СС кавалерийска дивизия Флориан Гайер • 9-та СС танкова дивизия Хоенштауфен • 10-та СС танкова дивизия Фрунсберг • 11-та СС доброволческа танково-гренадерска дивизия СС Нордланд • 12-та СС танкова дивизия Хитлерюгенд • 13-та СС планинска дивизия Ханджар (1-ва хърватска) • 14-та СС гренадирска дивизия Галицийска (1-ва украинска) • 15-та СС гренадирска дивизия (1-ва латвийска) • 16-та СС танково-гренадирска дивизия Райхсфюрер СС • 17-та СС танково-гренадирска дивизия Гьотц фон Берлихинген • 18-та СС доброволческа танково-гренадирска дивизия Хорст Весел • 19-та СС гренадирска (2-ра латвийска) • 20-та СС гренадирска дивизия (1-ва естонска) • 21-ва СС планинска дивизия Скандербег • 22-ра СС доброволческа кавалерийска дивизия Мария Тереза • 23-та СС планинска дивизия Кама (2-ра хърватска) • 4-та СС танково-гренадирска дивизия Нидерландия (1-ва холандска) • 24-та СС планинско-стрелкова (пещерна) дивизия СС Карстегер • 25-та СС гренадирска дивизия Хуняди (1-ва унгарска) • 26-та СС гренадирска дивизия (2-ра унгарска) • 27-ма СС доброволческа гренадирска дивизия Лангемарк (1-ва фламандская) • 28-ма СС доброволческа танково-гренадирска дивизия СС Валония (1-ва валонска) • 29-та СС гренадирска дивизия РОНА (1-ва руска) • 29-та СС гренадирска дивизия Италия (1-ва италианска) • 30-та СС гренадирска дивизия (2-ра руска) • 30-та СС гренадирска дивизия (1-ва белоруска) • 31-ва СС доброволческа гренадирска дивизия • 32-ра СС доброволческа гренадирска дивизия 30 януари • 33-та СС кавалерийска дивизия (3-та унгарска) • 33-та СС гренадирска дивизия Шарлеман (1-ва френска) • 34-та СС доброволческа дивизия Ландстрьом Нидерланд • 35-та СС полицейска гренадирска дивизия • 36-та СС гренадирска дивизия • 37-ма СС доброволческа кавалерия Лютцов • 38-ма СС дивизия Нибелунген
