Бракница
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Брàкница е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.
| Бракница | |
|---|---|
|
|
|
| Данни * | |
| Население: | 88 [1] |
| Надм. височина: | 322 m |
| Пощ. код: | 7855 |
| Тел. код: | 060388 |
| МПС код: | Т (Т) |
| Администрация | |
| Област: | Търговище |
| Община: - кмет |
Попово д-р Людмил Веселинов (ФАГО, ГСНБ) |
| промяна на тази таблица | |
Съдържание |
[редактиране] География
Селото се намира на около 17 км югозападно от град Попово, на 300 – 500 м надморска височина. Разположено е на два ската от двете страни на река Малкото дере и има полупланински характер. Околната местност е също хълмиста. Землището му граничи с това на селата: Горица, Баба Тонка, Иванча, Долна Златица, Любенци и Ново Градище. Река Голямата река се намира западно от селото. Асфалтиран път го свързва със село Славяново и град Попово, а черен – със село Горица.
Образувано е от следните четири махали: Кършовската махала, Араплъка, Горната махала и Долната махала.
[редактиране] Кратка историческа справка
Най-ранното споменаване на името на селото в османо-турски данъчен документ е от 1573 год. В далечното минало селото е било застроено в местността Ак базигрян (Черниците). Няколко предания говорят за преместването на селото, общото в които е че то е било изгорено и разпръснато. От това „бракувано”, „изоставено” село дошло и името му – Бракница (Брак кьой). След това събитие оцелелите жители на селото се заселили на мястото, където то се намира и днес. Пак според друго предание новото село се наричало първоначално Ени махле (Новата махала), но това име не е успяло да се наложи.
Преди Освобождението селото било изцяло турско, но след руско-турската война от 1877 год. жителите му се изселили в Анадола. През 1878 – 1879 год. дошли първите нови заселници – балканджии в селото. Повечето от тях идвали от село Миндя, Еленско, Къпиново и Мерданя, Великотърновско, Стражица, Горнооряховско и от селцата около Трявна. Църквата е построена и осветена през 1901 год., посветена на свети Архангел Михаил. Преди това селото е имало параклис от 1884 год. Старите турски жители на селото имали и джамия, която впоследствие била съборена.
Старите родове на преселниците балканджии в селото били: Бараците, Даняците, Денчовци, Зурльовци, Кафите, Киноолар, Кършовци, Миндьовчани, Пейкооларите, Сополкоолар, Чукундур Продановци и др.
Днес в селото живят само българи, почти всички пенсионери, потомци на някогашните преселници от Балкана.
[редактиране] Религии
- Изцяло християнска (източно-православна);
[редактиране] Обществени институции
- Кметско наместничество;
- Народно читалище “Св. Климент Охридски”;
- Църква;
[редактиране] Културни и природни забележителности
- В селото все още има запазени къщи със старинна и интересна архитектура;
- Църковен храм “Св. Архангел Михаил” от 1901 год.
- Руини на късноримска и средновековна крепост, известна под името „Къс кале“ (Момино кале), намиращи се югозападно от селото на десния бряг на Голямата река (Биюк дере);
- До селото има слабо минерализиран извор "Хисар" с много хубава и лековита вода, помагаща при бъбречни и стомашно-чревни заболявания;
- Вековни широколистни (дъбови) гори;
- В местността Пирамидата в землището на селото расте огромен летен дъб на възраст около 430 години;
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Личности
[редактиране] Литература
- Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
- Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
- Сборници „Попово в миналото“ (1-4);
