Борис Шатц

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Борис Шатц литовски скулптор

Роден:	20 юни 1866 Ворно, Литва
Починал:	22 март 1932 Ню Йорк, САЩ

Борис Цемах Шатц (на литовски език Boris Schatz, правилен правопис Шац) е литовски скулптор от еврейски произход, художествен педагог и един от основоположниците на скулптурното изкуство в Следосвобожденска България, наред с Жеко Спиридонов и Марин Василев.

[редактиране] Биография

Роден е през 1866 г. в литовското село Ворно, близо до Каунас, където получава художественото си образование във филиала на Петербургската художествена академия. Продължава образованието си във Варшава и Париж, при известния руски скулптор Марк Антоколски. Още през 1895 г. получава творческо признание за монумента си „Макавей“, която е смятана за един от шедьоврите му.

През същата 1895 г. Шатц се установява в България и влиза в контакт с художниците Иван Мърквичка и Антон Митов. На следващата година е основано Рисувалното училище в София (днес Национална художествена академия) и Шатц става първият преподавател по моделиране в него (до 1900 година).

През 1900 г. участва със скулптурата си „Гайдар“ в Парижкото световно изложение, откъдето се връща със сребърен медал. През същата година взима участие и в организацията на международния конкурс за изработката на Паметника на освободителите в София.

През 1905 г., след десет годишен престой в България, Шатц заминава за Ерусалим и там основава художественото училище „Бецалел“. Създава семейство, раждат му се две деца, дъщеря Захара (1916–1999) и син Бецалел (1912–1978). Умира през 1932 г. по време на престоя си в Ню Йорк, където събира средства за художествената школа.

[редактиране] Творчество

Мотивите от древните еврейски предания заемат специфично място в творчеството на Шатц. Сред творбите му на тази тема са „Макавей“ и „Майката на Мойсей“, както и сериите „Знаменитите евреи“, „Еврейски празници“ и „Народни еврейски типове“.

По време на престоя си в България, Шатц извайва бюстове и на Иван Вазов, Тодор Кирков, Карл Маркс, Луи Пастьор, Теодор Херцел както и серия барелефи с характерни селски образи, които са притежание на Националната художествена галерия: „Турчин“, „Дървар“, „Дядо“, „Вещица“, „Клетник“, „Смеещ се циганин“, „Селянка на пазар“ и известния бюст на селянин-шоп „Свирчо“.