Блатненско княжество
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Блатненеското княжество (известно още като Панонско или Заддунавско княжество)(839/840 - 876 г.) е славянска държава в района на езерото Балатон (територията на съвременна Унгария), със столица град Блатноград. Обхваща територията между река Драва на юг, Дунав на изток, Грац на запад и Веспрем на север. Съгласно последните изследвания, на Блатненското княжество принадлежала и територията между Дьор и Клостернойбург.
[редактиране] Състав
Княжеството се състояло от няколко графства:
- Блатненско - между Веспрем и Драва
- Птуйско - при град Птуй
- Дудлебско - между Грац и Блатноград
- вероятно Етгарово - между Кесег и Клостернойбург
[редактиране] История
Възникнало около 839 година, когато Лудвиг II Немски подарил част от територията на Карантания на бившия нитрански княз Прибина, изгонен от Нитра от великоморавския княз Моймир I. През 847 година Прибина получил право на наследство на територията и Блатненското княжество било отделено от Карантания. Тогава Прибина основал новата столица - Блатноград. След смъртта на Прибина княз станал неговия син Коцел. По време на неговото управление княжеството станало културен и интелектуален център на славяните. През 867 година Коцел приел в Блатноград Кирил и Методий, които обучили в Блатноград 50 ученика. През 70-те години Методий продължил просветителската си дейност на територията на княжеството и основал тук Панонско архиепископство. След смъртта на Коцел княжеството отново станало част от Карантания. През 884 година панонската част била завладяна от Великоморавия, през 894 година станало част от Източнофранкското кралство, през 896 година франките дали територията като лен на славянския княз Браслав, в 901 година територията била завладяна от маджарите.
Забележка: Превод от руски език
