Било
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Било.
Било се нарича най-високата част на издължена планина или планинска верига. Това е мислената линия, която свързва най-високите точки на напречните сечения на планината, а именно, върховете и проходите. От линията на планинското било има видимост в двете части на областта, пресечена от планината. При високите планини билата са обезлесени и стръмни терени (Пирин, Беласица), докато при по-ниските са залесени и полегати, което ги прави по-трудно установими (Родопи, Странджа). В планините планинските била са вододели между отделните водосбори.
"Било" (термин използван в строителството) - пресечната линия на две покривни плоскости , чиито капчуци са успоредни и образува най-горния хоризонтален завършек на покрива.
