Бесарабски българи
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
Бесарабски българи са българите, живеещи в областта Бесарабия, разделена между днешна Молдова и днешна Украйна (Одеска област).
Съдържание |
[редактиране] Географско разпространение и брой
По официални данни в Република Молдова бесарабските българи през 1989 г. са 88 419 души. Според преоброяването от октомври 2005 г. в Молдова живеят 65 072 души, но в този брой не са включени българите в Приднестровието. Въпреки че българите населяват най-различни селища в Молдова, включително и столицата Кишинев (Кишинеу), където са чести смесените бракове, тяхната най-голяма концентрация е в южните части на Молдова — предимно в Тараклийски район (28 500 д. или 66%), но също така и други райони (Кагулски, Леовски, Кантемирски), както и в Гагаузия - Гагауз ери. В Гагаузия живеят близо 8 000 българи - малко над 5% от населението.
В украинската част на Бесарабия българите са по-многобройни - над 140 000 души. Те преобладават в Болградския район. Немалко българи живеят и в Тарутински, Арцизки, Саратски, Измаилски и Татарбунарски район. Те са незначително малцинство в Килийски и Белгород Днестровски район. Макар че областният център Одеса се намира извън границите на географската област Бесарабия, немалко бесарабски българи са се преселили в този град.
[редактиране] История
Българското етническо присъствие в Бесарабия датира от ранното Средновековие. Начало на днешното българското присъствие в този район обаче е поставено в края на 18 и началото на 19 век. Българско население се преселва в Бесарабия по време на феодалните размирици в Османската империя и след руско-турските войни в този период. Особено големи са преселническите вълни след войните от 1806-1812 и 1828-1829 г. Въпреки че българските преселници са най-вече от Източна България, сред тях има и западни българи - македонци и шопи, заселили се в Източна България през 18 век и преди това. Заедно с българите в Бесарабия се заселват дори и няколко албански села, също преселили се от Източна България - до днес част от възрастните жители на село Жовтневое (Каракурт), Болградски район говорят албански език.
След заселването си на новото място българските колонисти основават свои градове, между които Болград и Комрат, а също и много села, наричани и колонии. През 1856 година, по силата на Парижкия мирен договор Бесарабия е разделена на две - югозападните части с Болград, Измаил и Килия са включени в състава на Молдова (от 1861 г. - Румъния), а североизточните с център Комрат остават в Руската империя. През 1858 г. с разрешението на молдовския владетел българинът Никола Богориди е основана Болградската гимназия, която има значително място в развитието на българското образование и култура през Възраждането.
През 1861 година над 20 000 българи от румънската част на Бесарабия се преселват в Русия и получават земя в Таврия на мястото на напусналите този край ногайци. Преселниците от Бесарабия поставят началото на друга българска общност - таврийските българи.
След като през 1878 година Южна Бесарабия отново е включена в състава на Руската империя. В Бесарабия се засилват процесите на русификация. За това спомага и преселването в Княжество България на голяма част от местните български интелектуалци, които се включват активно в изграждането на българската държава. Извоюваните от българите по време на молдовското (румънското) управление права в областта на образованието и културата са премахнати и Болградската гимназия изцяло придобива облик на руско учебно заведение.
След 1918 г. и краха на Руската империя Румъния завладява цяла Бесарабия. За разлика от предишното румънско управление всички културни-просветни права на българите са изцяло отнети. Това води дори до случаи на въоръжена съпротива от страна на българите и през 1924 г. избухва подкрепяното от съветска страна Татарбунарското въстание, потушено с кръв от страна на румънските власти. Междувременно, се засилват тенденциите на откъсване от българите на гагаузите, които до този момент се приемат за говорещи на турски език българи.
През лятото на 1940 година, след спогодбата Рибентроп-Молотов от предишната година, съветските войски навлизат в Бесарабия и я включват в състава на СССР. Българите преживяват колективизацията, Втората световна война, румънската окупация 1941-1944 и последвалия войната небивал глад и масова смъртност.
Въпреки че са признати официално, в СССР част от бесарабските българи губят някои черти от своята културна идентичност - език и други.
[редактиране] Бесарабските българи в Украйна
В края на 80-те години сред българите в СССР се заражда движение на национално възраждане. Издават се български вестници, създават се културно-просветни дружества, в много училища започва да се изучава български език - в началото като факултативен предмет, а впоследствие и като задължителна част от учебната програма. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. в някои места в Бесарабия (в Болградската гимназия, в Тараклийския колеж, в село Чийшия (Огородное, Городное, Украйна) и на други места на български език се изучават голяма част от учебните предмети. През 1993 г. в Украйна се създава Асоциация на българите в Украйна, чийто председател Антон Киссе е депутат в парламента на Украйна. През 1995 г. в Кишинев се създава Български теоретичен лицей „Васил Левски“. През 2007 г. в Одеса е създадена организацията Конгрес на българите в Украйна с председател Юрий Граматик. Основната цел на организацията е съхраняване на правата на българите в Украйна в съответствие със законите на страната[1].
[редактиране] Бесарабските българи в Молдова
През есента на 2004 г. в центъра на българите в Молдова, град Тараклия се открива Тараклийския държавен университет, в който официалните езици на обучение са български и молдовски (румънски). Този университет се съфинансира от българската държава.
[редактиране] Личности
- Гаврил Занетов (1863-1934) - юрист
- Георги Агура (1853-1915) - вонен деец
- Димитър Агура (1849-1911) - историк
- Димитър Греков (1847-1901) - политически и държавен деец, български министър-председател
- Михаил Греков (1847-1922) - революционер и публицист
- Михаил Канев - историк
- Антон Киссе - писател, депутат, председател на Асоциацията на българите в Украйна
- Кирилл Ковалджи - писател
- Александър Малинов (1867-1938) - политически и държавен деец, български министър-председател
- Руслан Мъйнов (р. 1976) - актьор и певец
- Данаил Николаев (1852-1942) - военен деец
- Олимпий Панов (1852-1887) - вонен деец
- Порфирий Стаматов (1840-1925) - юрист
- Василе Тарлев (р. 1963) - икономист, молдовски политик и министър-председател
- Александър Теодоров-Балан (1859-1959) - езиковед, пръв ректор на Софийския университет
- Иван Шишман (р. 1963) - художник
- Иван Минковски-певец на народна българска музика.
[редактиране] Литература
- Грек, Иван и Николай Червенков. Българите в Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993
- Киссе, Антон. Возрождение болгар Украины. Очерки, Одесса 2006, 288 с.
- Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бесарабиии (1857-1918), Кишинеу 2004
- Алманах "Родолюбец", т.І - т. VІ, (София 1994, 1996, 1998, 2000, 2002, 2004)
[редактиране] „Съвременната поезия на Бесарабските Българи“
Книгата „Съвременната поезия на Бесарабските Българи“ (автор Светлозар Василев, редактор Елена Налбантова, изд. Хера - гр. Ямбол 1999 г.) има претенциите да бъде първото научно изследване на литературата на бесарабските българи, периодизация, очертава въпросите, които стоят пред бъдещите изследователи, проследява творчеството им до съвременността, предлага модел за четене на поезията на бесарабските българи. Проектът е изпълнен през 1999 г. от Светлозар Василев и е редактиран от асистента по Възрожденска литература Елена Налбантова от Великотърновския университет.
