Беласица (село)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Беласица.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Елешница.
Беласица е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, Област Благоевград.
| Беласица (село) | |
|---|---|
|
|
|
| Данни * | |
| Население: | 1 116 [1] |
| Надм. височина: | 498 m |
| Пощ. код: | 2881 |
| Тел. код: | 07423 |
| МПС код: | Е (Бл) |
| Администрация | |
| Област: | Благоевград |
| Община: - кмет |
Петрич Вельо Илиев (независим) |
| Кметство: - кмет |
Беласица Димитър Казалиев (БЗНС) |
| промяна на тази таблица | |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Беласица е разположено в полупланинска местност в северното подножие на планината Беласица в регион Подгорие. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средногодишната валежна сума е около 700 мм. Почвите са делувиални, делувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести. Край селото тече река Струмешница, която огражда землището му от север.
[редактиране] История
До 1960 година село Беласица се е наричало Елешница. Под това име селото се споменава в османски регистри от 1570 и 1664-1665 години. Според първият регистър в селото живеят 70 християнски домакинства.[1] На днешното място се установява през втората половина на 18 век.
Запазени са две исторически версии за възникването на селото на днешното място. Според едната, жителите на някогашното село в местността Марковица (западно от Беласица) се преселват след наводнение; според другата, жителите на изчезналото село в местността Ляшница се преселват поради епидемия.
През 19 век поминък на населението са земеделието (пшеница, царевица, ориз, сусам, мак, памук, афион, лозя, лен, овощия) и животновъдство ( овце, кози, свине, произвеждат се сусамово масло и вино. Поддържат се икономически връзки с Горни Порой (сега в Република Гърция) като идват кираджии и търговци, които изкупуват част от произведената селскостопанска продукция и доставят някои промишлени стоки (напр. платове), както и с градовете Петрич, Дойран и Струмица (последните два града са понастоящен в Република Македония).
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долне Елешница е посочено като село със 150 домакинства с 85 жители мюсюлмани и 385 жители българи. [2]
През 1872 година е открито новобългарско училище, първито в Петричкия край. През 1885 година с доброволен труд и дарения е построена училищна сграда. След като по силата на Берлинския договор 1878 година селото остава под османско иго, за гр. Кукуш (понастощем Килкис, Република Гърция) заминава делегация, която с помощта на католически мисионери издейства от османските власти спиране на издевателствата. През 1897 година е построена черквата "Св. Пророк Илия" (паметник на културата). В края на 19 век според статистиката на Васил Кънчов с. Елешница има 830 жители — 600 българи-християни и 230 турци.[3]
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година християнското население на Елешница се състои от 880 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 21 ученика.[4]
Елешница е освободена от османско иго през октомври 1912 година. Доброволци от селото участват в Балканската война 1912-1913.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Други
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од ХVІ век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопjе, 1982, стр.574-575
- ↑ "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.150-151.
- ↑ Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр. 186
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.186-187
 |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |
