Банат

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Банат (на румънски Banat; на сръбски Банат или Banat; на унгарски Bánát или Bánság) е историко-географска област в Югоизточна Европа, част от Среднодунавската равнина. Банат е разположен между река Дунав на юг, река Тиса на запад, река Муреш на север и Карпатите на изток. Исторически център на областта е град Тимишоара (Темешвар).

Днес Банат е разделен между три държави:

• Румъния - окръг Тимиш и окръг Караш-Северин
• Сърбия - основната част във Войводина
• Унгария - област Чонград

Съдържание 1 Етимология 2 История 3 Градове 4 Източници

[редактиране] Етимология

Думата Банат означава гранична област, управлявана от бан. В средновековна Унгария има няколко баната (бановини)- Далмация, Славония, Босна (област) и Хърватия. Днешен Банат никога не е управляван от бан, а получава името си след договора от Пасаровиц (Пожаревац) от 1718, където е описан като Темешварски банат.

[редактиране] История

Преди завладяването на областта от Римската империя при император Траян през 106 пр.н.е., Банат е обитаван от даки.

При миграционните процеси през ранното Средновековие славяните се заселват в днешен Банат 6 век. Регионът е част от Първото българско царство в началото на 9 век. Унгарските исторически хроники “Gesta Hungarorum” споменават княжеството “Глад”, разположено на част от банатската територия, чийто княз е бил родом от Видин и е бил васал на цар Симеон Велики.

Регионът попада под властта на Кралство Унгария през 11 век и е част от административните единици (комитати) Torontál, Temes, Krassó и Szörény.

Банат е завладян от Османската империя през 1552 г. и става Отоманска провинция, наричана “Тимишварски вилает”. От 16 век, Банат е населяван от сърби и власи; През 1594 г. в Банат започва силна съпротива срещу отоманското владичество.

През 17 век, част от Банат е превзета от Хабсбургската австрийска империя. През 1716 г., Савойският принц Еужен отнема и последната част на Банат от Отоманската империя. След Договора от Пасаровиц (Пожаревац) от 1718 г., Банат става провинция на Хабсбургската монархия, администрирана от военните.

През 1751 г., австрийската императрица Мария Тереза въвежда гражданско управление. Според легенди, живи и до днес в живеещото в Банат българско малцинство, именно Мария Тереза (наричана от банатските българи “Мария Терезия”) дарява на емигриралите от поробена България с дарствена грамота част от Банат – “толкова, колкото може да се обходи с кон от изгрев до залез слънце”. В момента в румънската част на Банат живеят около 10 000 етнически българи, със запазено българско самосъзнание, говорещи на запазен през вековете и разбираем за съвременните българи диалект. Счита се, че българите в Банат са бежанци, след разгрома на Чипровското въстание от 1688 г. Банатските българи са католици, занимаващи се главно със земеделие.

Мария Тереза колонизира слабо населения регион с етнически германски селяни, от немските провинции Швабия, Елзас и Бавария, както и с австрийци. Банатският регион става известен като “Дунавска Швабия”.

През 1774 г. данните сочат, че населението на Банат е имало следния етнически състав:

• румънци - 220 000
• сърби и гърци - 100 000
• германци - 53 000
• унгарци и българи - 2 400
• евреи - 340

През 1779 г. Банат става част от Кралство Унгария. През 1848 г. Западен Банат преминава към Сръбска Войводина – сръбски автономен регион в Хабсбургската империя. По време на революцията от 1848/1849 г., Банат е завладяван от сръбски и унгарски войски.

След революцията от 1848/1849 г., Банат, заедно с областта Срем и Бачка, става австрийска провинция под името Войводство Сърбия и Тамишки Банат, която през 1860 г. вече е част от Кралство Унгария.

През октомври 1918 г., в Тимишоара е обявена Банатската република и правителството на Унгария признава независимостта ѝ. Републиката обаче просъществува за кратко – сръбски войски навлизат в региона и го овладяват.

Съгласно Мирния договор от Трианон от 1920 г. голяма част от Банат става част от Румъния.

Понастоящем територията на Банат е разделена между Румъния, Сърбия и Унгария.

[редактиране] Градове

Сред по-големите градове в Банат са:

• Румъния:
  • Тимишоара (317 651)
  • Решица (83 985)
  • Лугож (44 571)
  • Карансебеш (28 294)
• Сърбия:
  • Зренянин (79 545)
  • Панчево (76 110)
  • Кикинда (41 825)
  • Вършац (36 001)

[редактиране] Източници

• „Banat“, статия в Уикипедия на английски от 1 август 2005.