Атака на леката бригада
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Атаката на Леката Бригада (част от битката при Балаклава) | |||||||||||||
| Конфликт: | |||||||||||||
 Атаката на Леката Бригада, художник Ричард Картон Лудвил(1825-1855) |
|||||||||||||
|
|||||||||||||
| Воюващи страни | |||||||||||||
 Британска империя |
 Руска империя |
||||||||||||
| Командири | |||||||||||||
| • Лорд Кардиган • Джеймс Скарлет • всички те били под ръководството на Граф Лукан |
• Павел Липранди | ||||||||||||
| Сили | |||||||||||||
| 673 кавалеристи | 20 батальона пехота, 50 артилерийски части и незнаен брой кавалерия. [1] | ||||||||||||
| Жертви | |||||||||||||
| 118 убити, 127 ранени | незнаен брой, но числото е голяма, защото голяма част от кавалерията загива [2]> | ||||||||||||
Атаката на Леката Бригада е бедствена кавалерийска атака, водена от Лорд Кардиган (в превод - cardigan - жилетка) по време на битката при Балаклава на 25 октомври 1854 през Кримската война. Има и известна поема със същото име, написана от Алфред Тенисон, чийто текст прави атаката символ на най-смелото и най-трагичното от военното дело.
Съдържание |
[редактиране] Събития
Атаката била изпълнена от Леката Бригада на британската кавалерия, състояща се от четвърти и тринайсти отряд леки драгуни, 17-ти отряд кавалеристи и осми и единадесети отряд хусари под командването на майор генерал Кардиган. Заедно с тежката бригада, която включвала четвърти кралски ирландски драгуни отряд, пети и шести отряд драгуни, и Скотс Грейс, командвани от майор генерал Джеймс Скарлет, който е бил командващ офицер на пети отряд драгуни, тези единици представлявали основната Британска кавалерийска сила в битката. Въпреки всички други командващи, кавалерията била под командата на Джордж Бингам (известен и като Граф Лукан).
Лукан получава заповед от военния командир Лорд Ранглан, в която пишело следното:
- "Лорд Ранглан желае кавалерията рязко да се разшири на фронта, да последва врага и да се опита да спре оттеглянето на оръдията. Конската артилерия може да ви последва. Френската кавалери е от ляво. Да се изпълни веднага."
Ранглан всъщност искал кавалерията да спре руснаците, който вземали оръдията от окопите от обратната страна на Коузуейските възвишения, които били завзели. Ранглан можел да вижда какво се случвало от високото си местоположение и ясно да различи къде се намират оръдията, но Лукан и кавалерията не знаели какво се случвало, а се фокусирали върху земята пред себе си.[3]
Изпълнението на заповедта било планирано от бригадир Айрей, а устно заповедта да нападнат моментално била разпространена сред кавалерията от капитан Луйс Едуард Нолан. Когато Лукан попитал къде са оръдията, Нолан му отвръща, показвайки с широк замах на ръката си, че е забелязал голям брой руски оръдия, който не били тези при Коузуей, а в редут в края на долината, на около миля (1,6 km) разстояние[4]. Той бива убит по време на битката и причините за това му изказване остават недоизяснени.
В отговор на заповедта Лукан инструктира Кардиган да поведе 673 човека (някои източници сочат, че броят бил 661) кавалерия в долината между възвишенията Федюкхин и Коузуей, наречена от поета Танисон "Долината на Смъртта". Вражеските руски сили били водени от Павел Липранди и включвали около 20 батальона пехота, подпомагана от 50 артилерийски части. Тези части били разположени на двете страни на противоположните краища на долината.
Леката Бригада потеглила надолу към долината с Кардиган, водещ атаката. Почти моментално се забелязал Нолан, който се стрелнал напред, задминавайки с голяма скорост Кардиган. В този момент той може би знаел, че атаката била насочена в грешна посока и вероятно се опитал да спре или да обърне бригада в друга посока, но бил убил от артилерийски залп и кавалерията продължила по същия маршрут.
Въпреки тлеещите огньове от три страни, който намалили войската им с по 1 човек на всеки десет, Леката Бригада успява да влезе в бой с руските сили в края на долината и да ги отблъсне обратно в окопа, но получава тежки загуби и скоро се налага да се оттегли. Лукан не успява да даде каквато и да било помощ и подкрепления на Кардиган. Конниците на Тежката Бригада навлизат в хълмовете на долината, но не продължават, защото Лукан им обяснил, че той бил на възможно най-доброто местоположение, за да окаже помощ на оцелелите от Леката Бригада, които се връщали от атаката. Френската кавалерия била по-ефективна и успяла да пробие руската фронтова линия на Федюкхин и по-късно осигуряват прикритие на останалите части от Леката Бригада докато тя се оттегля.
Кардиган оцелява в битката. Въпреки че съществуват истории, че той не присъствал на атаката [5], е доказано, че той водел отпред и никога не погледнал назад, за да види какво се случва с кавалерията зад него. Той достигнал оръдията на руснаците, взел участие в боя и след това се върна сам по възвишенията на долината, без дори да се опита да разбере какво е станало с оцелелите. Впоследствие той обяснява, че всичко, за което мислел в този момент, бил гневът му към капитан Нолан, защото Кардиган решил, че Нолан се опитал да вземе поста му като водач на войниците. След като се изкачил по възвишенията, той решил, че е сторил всичко, което е могъл, напуснал бойното поле и се качил на своята яхта, която била закотвена в пристанището на Балаклава, където той се навечерял и пил шампанско[6]. Впоследствие той описва битката в реч, която казва в Имението в Лондон, което е официалната резиденция на кмета на града. В речта си той казва следното:
- "Ние се спуснахме на нормално разстояние, или повече от 3/4 миля, а батареите бълваха по нас изстрели и гюлета от оръдията. Едно от батареите беше от нашия десен фланг, а друга - отляво и всички. Цялата наша междинна група бе покрита от други руски части, така че когато достигнахме разстояние от 50 ярда от окопите на артилерията, която ни беше обстрелвала и преди това, ние бяхме обкръжени от вълна от изстрели, добавени към изстрелите на предишните руски части.
- Докато се спускахме по хълма артилерията ни обстрелваше в гръб под остър ъгъл, така че ние бяхме обстрелвани отпред, отстрани и отзад. Ние се врязахме в батареята, минахме през нея като двата наши водещи полка съсякоха голям брой руски войници. В двата полка, които имах честта да водя, всички офицери, с изключение на един, бяха мъртви или ранени, или техните коне бяха ранени. Тези два полка продължиха напред, последвани от втората линия, състояща се от още два полка кавалерия. Те продължиха да изпълняват своите задължения като също съсякоха голям брой руски войници.
- След това дойде и третата линия, образувана от друг полк, който също подпомогна за изпълняването на дадената заповед на нашата бригада. Смятам, че това бе постигнато с голям успех. Резултата беше, че тази маса, състояща се само от 670 мъже, успя да премине през огромно количество руска кавалерия с брой - както научихме впоследствие - 5 240 души. След като успяха да преминат през руската войска те, според нашия технически военен план, се прегрупираха и се върнаха обратно по същия начин, поваляйки след себе си възможно най-много от вражеската кавалерия. При изкачването на хълма, по който се бяхме спуснали при атаката, трябваше да минем през две редици хора и да изложим на същия риск нашите флангове, по който стреляха руските части, както се беше случило и преди. Много от нашите мъже бяха застреляни - хора и коне бяха убити, а много войници, които бяха изгубили конете си също загинаха, опитвайки се да се върнат.
- Но какво, милорд, беше чувството да видиш тези смели мъже, които се връщаха на позициите си? Защото всеки един от тези полкове се завърна, но значително по-малък от преди. Две трети от мъжете, които атакуваха, бяха убити. Мисля, че всеки човек, който беше замесен в тази бедствена афера при Балаклава, и който е имал достатъчно късмет да се измъкне жив, трябва да чувства, че по волята на милостивото Всемогъщо Провидение ние се измъкнахме от най-очевидната сигурна смърт, която може някой да си представи.[7]
[редактиране] Резултат от битката
Бригадата не била напълно унищожена, но пострадала значително. Убитите били 118, а ранените - 127. След като се прегрупирали само 195 човека все още стояли на коне. Безполезността на атаката и безразсъдната смелост разчуствали френския маршал Пиер и той казал: "C'est magnifique, mais ce n'est pas la guerre" ("Това е великолепно, но не е война!"). Рядко тази мисъл се продължава, но той добавил и "C'est de la folie" - "Лудост е!"[8]. Смята се, че руските командири решили, че британските войници били напълно пияни[9]. Репутацията на Британската кавалерия била значително повишена в следствие на атаката, но същото не може да се каже за репутацията на техните командири.
Заради бавните комуникации новините от атаката не достигнали до британското общество до три седмици след случилото се. Изказвания на британските командири от фронта били публикувани в уникално издание на Лондон Газете от 12 ноември 1854. Раглан обвинил Лукан за изхода от атаката, твърдейки, че "поради неговото погрешен извод за местоположението на целта, лейтенант-генералът (Лукан) решил, че е задължен да атакува на всяка цена и наредил на майор-генерала Кардиган да се придвижи напред с леката бригада." Лукан се вбесил от опита да бъде използван като изкупителна жертва. Реглан твърдял, че той е трябвало да разчита на личната си преценка, но при кампанията до тази заветна дата Лукан смятал, че Реглан не му оставил никаква възможност за самостоятелност, а изисквал от него да следва заповедта от писмото. Кардиган, който просто се е подчинявал, обвинявал Лукан, защото той му дал тези заповеди. Той се завърнал вкъщи като герой и бил обявен за инспектор генерал на кавалерията.
Лукан направил опит да публикува писмо, опровергаващо твърденията в телеграмата на Реглан в Лондон Газете, но неговият критицизъм към по-висшестоящ не бил толериран и през март 1855 Лукан се върнал в Англия. Атаката на леката бригада станала обект на големи спорове и публични диспути при неговото завръщане. Той абсолютно отхвърлял версията за събитията на Реглан, наричайки я "вменяване на вина, сериозно отразила се на моята професионална характеристика". В Лондон Таймс Лукан обвинява Реглан и неговият помощник-капитан Нолан, който всъщност е бил източника на оспорваната заповед. Лукан се защитава и в реч в Къщата на Лордовете на 19 март.
Според доказателствата Лукан успял да избегне срама от атаката като бил направен член на Ордена на Бат през юли същата година. Въпреки че той никога повече не участвал във военни действия, той достигнал ранк на генерал праз 1865 и станал маршал един година преди смъртта си.
Атаката на Леката Бригада продължава да бъде изучавана от съвременните военни историци и студенти като пример за това как нещата могат да се объркат, когато липсва точен военен разум и когато заповедите са неясни. Сър Уинстън Чърчил, който е военен историк и кавалерист, настоял, по време на Ялтенската конференция през 1945, да се отдели време, за да отиде и сам да види бойното поле.
Съдбата на оцелелите членове на леката бригада била изследвана от Едуард Джеймс Бойс, военен историк, който документирал живота на тези хора от напускането на армията до смъртта им. Неговите записки се смятат за един от най-точните проект, правени някога.
През 2004, на 150 годишнина от атаката, се състои възпоменание на атаката в Балаклава. Като част от годишнината е издигнат паметник в чест на 25 000 британци загинали в Кримската война.
[редактиране] Филми
За атаката на леката бригада били направени три филма. Първият бил през 1912 година като нямал звук и траял само 12 минути. За заснемането му били използвани 800 човека от Кавалерията на САЩ, играещи ролята на войниците от леката бригада.
Вторият филм е заснет през 1939 от Майкъл Куртиз.
Третият, много критикуван филм, бил заснет през 1968 от Тони Ричардсън и написан от Чарлс Ууд. За неговата направа са използвани данни от Причината, историята на фаталната Атака на Леката Бригада - Сесил Лудхам-Смит.
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Допълнителна литература
- Причината, историята на фаталната Атака на Леката Бригада - Сесил Лудхам-Смит
- Истинската историята на Атаката на Леката Бригада - Тери Бриджтън, Хенри Холт
- Забравени герои-Атаката на Леката Бригада - Рой Дътън
Атаката на Леката Бригада - статия, написана от журналиста свидетел на атаката Уилям Рузел.
[редактиране] Източници
- ↑ Истинската историята на Атаката на Леката Бригада - Тери Бриджтън, Хенри Холт
- ↑ Истинската историята на Атаката на Леката Бригада - Тери Бриджтън, Хенри Холт
- ↑ Причината, историята на фаталната Атака на Леката Бригада - Сесил Лудхам-Смит, 235 стр.
- ↑ Причината, историята на фаталната Атака на Леката Бригада - Сесил Лудхам-Смит 239 стр.
- ↑ Причината, историята на фаталната Атака на Леката Бригада - Сесил Лудхам-Смит, 258 стр.
- ↑ Причината, историята на фаталната Атака на Леката Бригада - Сесил Лудхам-Смит, 262 стр.
- ↑ Записки за Граф Лукан
- ↑ Харолд Ръф(2004). Победителите във война, 1815-1914: Енциклопедия на британската военна история
- ↑ Причината, историята на фаталната Атака на Леката Бригада - Сесил Лудхам-Смит, 262 стр.
[редактиране] Външни препратки
- Списък с имената на хората, взели участие в битката
- Националните Британски архиви | Битки | Атака на Леката Бригада
- Текстът на поемата за битката
- Снимки на откъси от ръкописа на текста на поемата за Атаката на Леката Бригада
- 150-годишнината на събитието, отбелязана от BBC News (с илюстрации)
- Фотографии на Роджър Фентън
