Андрей Шкуро
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Андрей Григоревич Шкуро (на руски - Андрей Григорьевич Шкуро) е Кубански казак, офицер от Руската имперска армия, генерал-лейтенант в Доброволческата армия, по време на Втората световна война воювал против СССР на страната на Германия.
[редактиране] Биография
Роден е в село Пашковская близо до Екатеринодар в семейството на кубански казак. През 1907 година завършвайки 3-ти Московски кадетски корпус, заминава доброволец на фронта в Руско-японската война, а след края ѝ е назначен в Николаевското кавалерийско училище. Разпределен е на служба в крепостта Карс, (днешна Турция), в 1-ви Умански казашки полк. Участва в експедиции, борещи се с бандити на територията на Персия в състава на конният корпус на генерал H.H. Баратов. Получава звание полковник и е награден с орден „Свети Станислав“ 3-та степен.
Участник в Първата световна война. От август 1914 година е в състава на 3-ти Хоперски казашки полк. Награден за кавалер на орден „Света Анна“ IV степен. През 1915 г. сформира „Кубански конен отряд“ за особен ни назначения, за действия в тила на Германския фронт, в Минска губерния, и в района на Южните Карпати. Черното знаме на Кубанският конен отряд с особен но назначение бил вълча глава, откъдето идва името на отряда на Шкуро — «вълчият отряд».
Февруарската революция през 1917 г. застига отряда на Шкуро в Кишинев, под командването на граф Келлер с който се отправя към Северен Кавказ и към Персия, воювайки с турските войски.
През пролетта на 1918 година. Шкуро организира партизански отряд в района на Кисловодск, където по това време живее семейството му. През юни 1918 г. сформира Кубанска партизанска дивизия, която отблъсква „червените“ от Ставропол, и се обединява с Доброволческата армия на генерал Антон Деникин. През март 1919 година казаците на Шкуро недалеко от град Горловка, Украйна разгромяват болшевишките сили.
В Доброволческата армия Шкуро командва последователно: дивизия, 3-ти Кубански казашки корпус а от началото на 1920 година — Кубанската армия. Отрядите на атаман Нестор Махно, част от състава на болшевишката армия нанасят серия силни удари върху армията на Шкуро. Шкуро, знаейки за разногласията между Махно и комунистите, през 1919 год. предлага на атамана военен съюз против болшевиките. Махно отхвърля предложението. В отговор казаците на Шкуро пробиват фронта и отблъскват болшевиките от Екатеринослава (днешен Днепропетровск).
Окрилени от тези и други победи, генерал Антон Деникин подписва директива за настъпление на Доброволческата армия към Москва.
3-ти Кубански корпус на Шкуро получава задача да превземе град Воронеж, което белоказаците успешно изпълняват. Няколко месеца след това, под натиска на конницата на маршал Семьон Михайлович Будьони бялата армия е принудена да отстъпи на юг. От този момент, инициативата преминава в Червената армия и войнския състав в корпуса на Шкуро започва масово да дезертира и по-късно престава да съществува.
В началото на 1920 година на Шкуро е възложено командването на новата Кубанска армия, която по-късно преминават под командването на генерал Сергей Георгиевич Улагай, а Шкуро е уволнен от армията на генерал Пьотър Николаевич Врангел и през май 1920 година се оказва в емиграция.
В емиграция Шкуро първо живее в Югославия, след това заминава за Париж, където работи като управител на цирк.
В годините на Втората световна война Шкуро заедно с друг атаман - Пьотър Николаевич Краснов получава задача да формира казашки части, съюзни на Вермахта. През 1944 година със специален указ на Хайнрих Химлер Шкуро бил назначен за началник на казашките войски в резерв, разположени в Берлин, Прага и други градове. Казаците на Шкуро изпълнявали охранителни функции и воювали с партизанското движение в Югославия.
През 1945 година, съгласно решенията на „Ялтенската конференция“ англичаните интернират Шкуро и други казаци-емигранти на територията на Австрия, а по-късно ги предават на Съветското командване (виж Предаването на казаците при Линц).
По решение на военният трибунал Шкуро е осъден на смърт чрез обесване и екзекутиран на 16 януари 1947 година в Москва.
