от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър (гръцки: Αλέξανδρος), (ок. 870–913) е третият син на император Василий I Македонец и Евдокия Ингерина. За разлика от по-големия му брат Лъв VI Философ, за него не съществувало съмнение дали наистина е син на Василий I или всъщност на Михаил III, тъй като е роден години след смъртта на император Михаил.
Коронован като съимператор от баща си още през 879 година, на 11 май 912 г., след смъртта на брат си Лъв, Александър става старши император, делейки престола със Константин VII Багрянородни, непълнолетния син на Лъв VI. При управлението на император Александър се ползвали с голямо влияние Василица и Гаврилопул, които били от славянски произход. Дори обмислял да кастрира Константин VІІ и да определи за свой наследник Василица. Александър отхърлил предложението на цар Симеон за подновяване на мирния договор, което станало причина за избухване на война между двете страни. Императорът обаче починал преди започване на военните действия. Преди смъртта си, назначил за опекуни на Константин VІІ потриарх Николай Мистик, магистър Стефан, магистър Йоан Елад, ректора Йоан, Евтимий, Василица и Гаврилопул.
