АК-74
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
|||
| Автомат Калашников образец 1974 година |
|||
|---|---|---|---|
| Националност | Съветски Съюз/Руска федерация | ||
| Тип | Автомат(Щурмова пушка) | ||
| Изобретател | Михаил Калашников | ||
| Дата на създаване | 1974 | ||
| Продължителност на обслужване | 1974 - до сега | ||
| Боеприпаси | 5,45 x 39 мм | ||
| Действие | газово-възвратно | ||
| Скорострелност | 650 изстр./мин | ||
| Начална скорост | 900 м/сек | ||
| Ефективна стрелба | 500 м | ||
| Маса незареден | 3.8 кг | ||
| Маса зареден | - | ||
| Дължина | 943 мм | ||
| Цев | 415 мм | ||
| Вместимост на пълнителя | 30 бр | ||
| Мерни прибори | железен мерник/допълнителни оптически мерници, изискващи специална рама | ||
| Варианти | AK-74, АКС-74, АКС-74У, АК-74М и др. | ||
| Произведени броя | - | ||
АК-74 (руски: Автомат Калашникова образца 1974) е руска щурмова пушка, модернизирана версия на Калашников АК-47, значително по-точна и със значително по-малък откат, тъй като стреля с патрони с по-малка мощ от 7.62 х 39 мм (стандартния за АК-47).
[редактиране] История
Когато е била изобретена от Михаил Калашников, изглеждало, че това е версия с ограничено производство за специалните части в Съветската армия, но Съветският съюз я пуснал в масово производство за да замени изцяло АКМ. Използва боеприпаси 5.45 х 39 мм и е стандартната пушка на руската армия, и на някои държави от бившия Социалистически блок. Има различни версии (със сгъваем приклад АКS-74 и дървен такъв, скъсена версия AKS-74U и др.), най-новата от които се нарича АК-74М и е направена от по-леки материали, като пластмаса.
[редактиране] Боеприпаси
5.45 х 39 мм патрони са стандартните боеприпаси при АК-74 и версиите му, както и на някои оръжия от сериите АК-100. Тези патрони са по-слаби от 7.62 х 39 милиметровите, с доста по-малка пробивна мощ, но с по-добри балистични показатели. Направен като аналог на западните 5.56 х 45 мм боеприпаси използвани при винтовки като М16 и М4, куршумът започва да се преобръща при влизане в целта, като образува много повече разкъсвания в тъканта. В резултат афганистанските партизани, по време на Съветската окупация бързо го нарекли "отровният куршум". Някои смятат, че тези боеприпаси са дори по-ефективни от 5.56 милиметровите (често се случва при оръжия с по къса цев, т.е. по-малка скорост, 5.56 мм куршум изобщо не се преобръща,
и резултатите от статистиките за смъртност при първия изстрел са намалили във вреда на 5.56 мм). Западни изследвания, обаче, показват че техният куршум се разчупва при няколко преобръщания (още по-опасни рани), докато съветският такъв не достига правилно разграждане. Поради лекотата и скоростта си, 5.45 мм куршум удължава обхватът от 300 до повече от 500 метра, и намалява откатът (на дулото на пушката е сложен и огнекомпенсатор).
