Административно деление на Франция

от Уикипедия, свободната енциклопедия

От 1 януари 2004 г. административно Франция е разделена на европейска част на страната (Метрополия) и задморски територии, включващи региони, всеки от който се подразделя на департаменти.

Съдържание 1 Европейска Франция 2 Задморски територии 3 Историческо деление 4 Провинции на Кралство Франция

[редактиране] Европейска Франция

Европейската част на Франция е разделена на следните региони:

• 22 регионa (точното име изпололзвано за о. Корсика е "приобщена територия" а не регион). Състоят се от 100 департамента, като 96 от тях се намират в европейската част на страната, а останалите 4 в задморските територии.
  • Департаментите се състоят от 342 окръга.
  • Окръзите се състоят от 3 879 кантона.
  • Кантоните се състоят се от 36 568 общини.

Три от общините (Париж, Марсилия и Лион) са разделени на 45 градски общини. От 1 януари 2005 г. паралелно е въведено и вътрешнообщинско групиране. То се състои от 2 510 вътрешнообщински структури, обединяващи 32 223 общини (88,1% от общините в европейската част на страната), с население 50,9 милиона жители (84,3% от населението на европейската част на страната): 14 градски общини, 156 квартални общини, 2 334 обединени общини и 6 общински синдиката на новите квартали.

[редактиране] Задморски територии

Задморските територии на Франция са разделени на следните региони:

• 4 задморски региона - Гваделупа, Френска Гвиана, Мартиника и Реюнион. Имат същият статус както регионите в метрополията. Всеки от задморските региони се подразделя на задморски департаменти със същия статус както департаментите в метрополията. Състоят се от 4 департамента.
  • 4 департамента - Гваделупа, Френска Гвиана, Мартиника и Реюнион. Състоят се от 13 окръга.
  • 13 окръга. Състоят се от 156 кантона.
  • 156 кантона. Състоят се от 114 общини. Някои от кантоните всъщност отговарят административно на общините в метрополията.

От 1 януари 2005 г. паралелно е въведено и вътрешнообщинско групиране. То се състои от 15 вътрешнообщински структури, обединяващи 88 общини (77,2% от общините в задморските територии), с население 1,35 милиона жителие (78,7% от населението на задморските територии): 9 обединени общини и 6 квартални общини.

• 5 задморски общности - Сен Пиер и Микелон, Уолис и Футуна, Майот, Сен Мартен, Сен Бартелми.
  • Майот се подразделя на 17 общини и няма окръзи. Общините са с ранг на кантон. Взето е политическо решение през 2010 г. да получи статус на департамент.
  • Сен Пиер и Микелон се подразделя на 2 общини и няма окръзи и кантони.
  • Уолис и Футуна се подразделя на три окръга, които всъщност съвпадат с трите традиционни кралства - Увеа, Сигаве и Ало. Франция признава властта на стоящите начело племенни крале.
  • Сен Мартен - от 22 февруари 2007 г.
  • Сен Бартелми - от 22 февруари 2007 г.
• 1 задморско владение - Нова Каледония. Нова Каледония е раздепена на 3 провинции, състоящи се от 33 общини.

• 1 задморска "държава" - Френска Полинезия. Френска Полинезия е разделена на 5 административни територии, състоящи се от 48 общини.

• 1 задморска територия - Френски южноантарктически територии. Разделени са на 5 окръга:

1. О-ви Кергелен
2. О-ви Крозе
3. О-ви Амстердам и Сен Пол
4. Земя Адели. Френският суверинитет над Земя Адели е суспендиран след подписването на Антарктическия договор от 1959 г.
5. Разпръснатите острови: група от острови в Индийския океан - Европа , Глориосо , Хуан де Нова, Тромелин и Басас да Индия . Нямат постоянно населени и се управляват от перфекта на Реюнион.

• 1 остров в Тихия океан - Клипертон. Необитаем остров, който се намира близо до мексиканското крайбрежие и се управлява от върховния комисар за Френска Полинезия.

[редактиране] Историческо деление

[редактиране] Провинции на Кралство Франция

До началото на Френската революция през 4 март 1790 г. Кралство Франция административно е разделено на провинции. След Революцията старото административно деление е премахнато и страната е разделена на департаменти. Промяната е наложена с цел изкореняването на лоялността към местната аристокрация, утвърждаването на централната власт, въвеждането на по-рационална административна система, заличаването на културните разлики между различните провинции и създаването на хомогенна нация.

Имената на старите провинции все още се използват в географията за обозначаването на отделни географски райони във Франция. Някои от днешните административни единици използват същите предреволюционни имена.