Христос Спасител (църква)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Църквата Христос Спасител (на руски:Храм Христа Спасителя) е най-високата православна църква в света. Намира се в Москва, на брега на река Москва.
Съдържание |
[редактиране] История и архитектура
Когато и последният войник на Наполеон напуска Москва, император Александър I подписва манифест на 25 декември 1812 година, с който обявява намерението си да изгради кaтедрален храм в чест на Христос Спасителя, с която да покаже благодарността на руския народ към Бога, който спасява Русия от врага, и която да служи като храм-паметник на жертвите на руския народ.
Първият архитектурен проект за катедралата е завършен от самия император през 1817 година, изпълнен в неокласистичен стил и масонски символи. Започва изграждането на храма на най-високото място в Москва, което скоро се оказва, че е с нестабилна почва. Междувременно, Александър I е наследен от неговия брат Николай I, който за разлика от него е патриот и дълбоко вярващ православен християнин, на който масонските и неокласистични елементи не му допадат.
Така император Николай I нарежда на своя любим архитект Константин Тон да направи нов архитектурен план за църквата, който да бъде изработен по примера на Света София в Константинопол. Новият план в неовизантийски стил е одобрен и през 1839 година започва изграждането на храма на новоизбраното място.
За изграждането на църквата Христос Сасител са необходими над 44 години - то приключва през 1860 година. Вътрешната украса и изографисфането на храма продължават да се изработват от най-добрите руски художници и резбари и през следващите двадесет години след построяването му. Катедралата е осветена на 26 май 1883 година в деня на коронясването на император Александър III.
[редактиране] Разрушаването
След Октомврийската революция в Русия от 1917 година започват репресии срещу Руската православна църква и нейните свещенослужители, много от храмовете ѝ са разрушени. Подобна съдба сполетява и църквата Христос Спасител. През юни 1931 година лично Сталин дава разпореждане църквата да бъде разрушена, тъй като на мястото ѝ трябвало да се изгради Дворецът на Съветите. Сградата е била замислена в типичния сталинистки стил като постамент, на който да бъде поставена огромна статуя на Ленин. Така на 5 декември 1931 година катедралата е взривена с динамит.
Конструкцията на Двореца на Съветите е спряна, поради недостига на финансови средства, както и поради честите наводнения от разливащата се река Москва, която се намира в непосредствена близост до строежа. Металните елементи на конструкцията са претопени и от тях са направени брони за съветските танкове по време на Втората световна война. Така наводнените основи Двореца на Съветите си остават и след края на войната до времето на Никита Хрушчов, когато са преустроени в обществен басейн.
[редактиране] Новата църква
В края на 1980-те години възниква обществено движение за възстановяването на църквата Христос Спасител, чиято движеща идея е покаянието. С края на комунизма в Източна Европа и краха на Съветския съюз Руската православна църква започва възстановяването на църквата Исус Спасителя през февруари 1990 година. Фондът за набиране на необходимите средства е отворен през 1992 година. Проектът за възстановяването на храма изготвя реставратора Алексей Денисов. Строителството на новата църква се ползва с поддръжката на много обществени групи, въпреки че то не е съпроводено с онази дълбока религиозност, историческа и духовна идея, която движела строителите един век назад. По времето на строителството има немалко спорове, протести и дори обвинения към властите в корупция и слухове за политически игри с крупни доставки. Въпреки всичко в крайна сметка самото стрителство е добре организирано с всички усилия на властите и Църквата и върви с усилени темпове. По време на възстановяването на храма автора на проекта Алексей Денисов се оттегля и на негово място идва Зураб Церетели, който завършва строителство, като отстъпва от първоначалния проект на Денисов, утвърден от московските власти. Под негово ръководство на белокаменните стени се появяват бронзови композиции, не свойствени за православния храм. Стенописите в интериора на църквата са поверени на протектирани от Церетели художници като тяхната ценност също се успорва.
В края на 1999 новия храм Христос Спасител е завършено копие на своя исторически предшественик. На 31 декември 1999 година на, прага на 2000 година от Рождество Христово, храмът е отворен за вярващите и за обществеността. В нововъзстановения храм в нощта на 6 срешу 7 януари 2000 е отслужена първата тържествена рождественска литургия. Църквата официално е осветена на 20 август 2000. В храма действа църковен музей.
