Хендрик Лоренц

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За другия нобелист на име Лоренц вижте Конрад Лоренц. За други значения вижте Лоренц.

Хендрик Антоон Лоренц
холандски физик
Роден	на 18 юли 1853 в Арнем, Холандия
Починал	на 4 февруари 1928 в Хаарлем, Холандия
Професия	физик
Работил в	Лайденски университет
Алма матер	Лайденски университет
Научен ръководител	Хейке Камерлинг Онес
Известен с	Теория на електромагнитното лъчение
По-важни награди	Нобелова награда за физика (1902)

Хендрик Антоон Лоренц (на нидерландски: Hendrik Antoon Lorentz) e холандски физик, изследвал електромагнитното излъчване и работил върху математическото му описание. През 1902 получава Нобелова награда за физика заедно с Питер Зееман.

[редактиране] Биография

Лоренц е роден в Арнем в семейството на Герит Фредерик Лоренц (1822-1893) и Гертруда ван Гинкел (1826-1861). През 1862, след смъртта на съпругата, бащата се жени повторно за Луберта Хупкес. От 1866 до 1869 Хендрик посещава гимназия в Арнем. През 1870 г. държи изпити по класически езици (необходими за кандидатстване в университет) и записва да учи физика и математика в университета в Лайден при професора по астрономия Фредерик Кайзер, който оказва решаващо влияние за професионалната му ориентация. След получаване на бакалавърска титла се завръща в родния си град, където започва да преподава математика в местната гимназия, продължавайки успоредно с преподаването следването си в Лайден. През 1875 г. защитава докторска дисертация при Питер Райке на тема "Относно теорията на отражение и пречупване на светлината", където той доразработва електромагнитната теория на Джеймс Клерк Максуел.

През 1881 г. се жени за Алета Катарина Кайзер, племенница на преподавателя си Фредерик Кайзер. Алета е дъщеря на Йохан Вилхелм Кайзер, професор по изящни изкуства, по-късно директор на националната галерия (Rijksmuseum) в Амстердам. Най-голямата дъщеря на Хендрик и Алета също става физик.